— Убеден съм, че няма да имате проблеми да си осигурите работна ръка. Досега съм получил над сто кандидатури за всяка цивилна служба в тази база, вашата включително. Също така съм сигурен, че офицерите ще ви обезпечат за изпочупените вещи. Изпратете ни списък с цените на всичко, което трябва да се поднови и аз ще се погрижа да ви се изплати.
— Но...
— Качете се горе и си гледайте работата. Утре искам да получа списъка — капитанът се усмихна на Графтън и Ландийн. — Как върви вечерта?
— Чудесно, сър. Но мога ли да ви посъветвам нещо? По-добре свалете шапката си преди някой да ви е видял и да е извикал, че черпите. — Капитанът посегна да свали шапката си, но се отказа.
— Това ли е обичаят тук? Барман! — повиши той глас. — Тук има човек с кепе на главата си. Черпя всички! — Повече от шестдесет души се понесоха към бара.
С чаша в ръка капитанът преброди с поглед тълпата и съзря боцман Мулдовски.
— Ски! Мислех, че си се уволнил от кораба ми преди четири-пет години.
— Да, капитан Харингтън, така беше. Но се уморих да си седя на задника и да слушам приказките на старата, пък и гледам, във война сме... и ето ме и мен!
Капитанът изгледа мокрите му дрехи.
— Виждам, че и ти си опитвал да дадеш на тези млади господа по някой урок.
Боцманът погледна мократа си тениска с отвращение.
— Е, само дотолкова успях.
Атмосферата в бара се беше успокоила. Мулдовски се разприказва и летците го отрупаха с бира и се заслушаха в разказите му. Той успя да реши всички проблеми на Военноморския флот, посочи къде му е мястото на Конгреса, наруга всеки на тая земя, който не носи синята моряшка униформа и даде следната приета с одобрение оценка за повечето цивилни: „По-долу са и от лайно на кит на дъното на морето“.
Около два часа сутринта четири-пет души от А-7 слязоха долу, за да приберат голия си другар. Той щастливо похъркваше, докато не го изправиха да седне и наведоха напред. Щом се събуди, пияният веднага поиска още алкохол, но вместо това получи студена вода, закашля се и окончателно се свести.
Джейк излезе навън и седна на тревата, на около петдесет фута от сградата. Насреща, на кея за самолетоносачи се виждаше Шило, облян в светлината на прожекторите си. Дори от миля и половина разстояние корабът изглеждаше грамаден. Зад него, от високите хълмове на западното крайбрежие до входа на залива на юг, се простираха тъмните морски води. Освежаващ бриз духаше от морето към сушата и носеше влудяващ, солен дъх. Той се излегна на тревата и се загледа в звездите.
След два дни отново ще лети. Ще атакува нови обекти, ще бяга от силния зенитен огън и ще се пита за смисъла на всичко това. Спомни си как с Морган бяха бомбардирали вероятното струпване на военни камиони — кога беше това? Преди седмица ли беше или преди десет дни? И всичкият онзи зенитен огън! Струваше му се, че се беше случило много отдавна, но не можеше да забрави как изглеждаше пилотската кабина, щом отвориха фанара — как всичко беше обляно в кръв. Прекара ръце през тревата и усети влажната пръст. После се изправи и седна. Отново се загледа в огромния корпус на самолетоносача и в тъмното море отвъд залива и се замисли за Кали и бъдещето.
ГЛАВА 13
Следващата сутрин в 08:00, когато слънчевите лъчи пропълзяха над назъбените очертания на планините около залива, Шило вече беше на път. От пристана корабът беше изтеглен на буксир, после направи завой на собствен ход и се насочи към открито море. Два ескадрени миноносеца плаваха отпред и четири отзад. Щом излязоха от залива ескортът се разгърна и зае установените позиции около огромния носач. Ескадрата пое курс на запад и сушата започна да се отдалечава. След три часа и най-високите върхове на крайбрежната верига на Люзън се бяха скрили в океана. Хоризонтът отново беше празен. Заедно с вятъра по небето се носеха малки, пухкави облачета. По обед корабът пое в посоката на югозападните пасати и намали скорост, докато относителният вятър на палубата стигна до тридесет възела. После започна да прибира самолетите, които изпълняваха полети от Куби докато беше в пристанището. Ф-4, А-7, по един Е-2 и ЕА-6Б Праулър поред кацнаха на борда. От двата Интрудъра, били на брега, обаче, само един се появи над кораба. Щом това се разчу в залата за предварителна, набързо беше свикано заседание, на което се реши, че в Куби ще се изпрати ремонтна група с всекидневния товарен самолет.
— Май Кори Форд и Боксмън ще имат удоволствието да изкарат още една нощ на брега — каза Паркър.