— Надявам се, че това няма да довърши момчето — каза Татенцето, мислейки за Бокс.
Джейк Графтън наблюдаваше новия пилот на Дяволите от Кулата. Малкото помещение, разположено нависоко в острова, стърчеше над палубата и осигуряваше безпрепятствена гледка към пистата и самолетите, кръжащи в близост до кораба. Днес, след шест дневни приземявания върху самолетоносача, всеки новодошъл трябваше да направи и по три нощни. След този неформален изпит никой нямаше да получи диплома или удостоверение за преквалификация. Ръководител-кацанията на авиоотряда щеше да направи индивидуален разбор на всеки новак и ако нямаше някакви особено негативни бележки, името му щеше да бъде включено в наряда. Без шумни празненства младият авиатор ставаше пилот на самолетоносач. Оттук нататък трябваше да лети и да носи вахтите наравно с всички, ако беше достатъчно добър и имаше късмет, щеше да доживее края на плаването.
Джейк обичаше да стои и наблюдава от Кулата. В рамките на едно плаване всеки от младшите офицери в ескадрилата трябваше да мине оттам и да погледа как кацат не само новите пилоти, но и старите. Ако човек е избрал професията на летеца, той обикновено е или много добър, или не става за нищо, това правило беше написано с кръв.
Сред множеството младши офицери, които се събираха зад столовете на боса и неговия помощник, мигновените коментари съответстваха по бързина на скоростта, с която се разиграваха събитията. Това донякъде напомняше на Джейк за публиката по конните състезания. Остава само някоя предприемчива душа да предложи залагания за кое спирачно въже ще се закачи следващия самолет, помисли си той.
За да може всички да извлекат полза от наблюденията, босът непрекъснато коментираше кацанията на новаците и Джейк, както наблюдателите от другите ескадрили, старателно водеше бележки в дневника за полети.
Новият пилот от Интрудърите успя да закачи третото въже при три от шестте кацания, без да минава на втори кръг. Той спазваше приемлива дистанция между себе си и останалите самолети и летеше добре по кръга, въпреки че босът на два пъти отбеляза, че закъснява на третия завой, когато се отправяше към килватера. Графтън си го записа.
Когато всички самолети бяха вече на кораба, екипажите им заедно с наблюдателите от Кулата се запътиха към залата за инструктаж, за да направят разбор на кацанията и да положат писмен тест. Учебникът им се наричаше „Обучение и Оперативни Действия на Палубната Авиация“ и беше различен за всеки отделен тип самолет. Джейк и Сами редовно преповтаряха и се препитваха един друг върху хидравликата, електронните уреди и двигателите на Интрудър, системите, осигуряващи живота и безопасността на екипажа, летателните характеристики на самолета при всякакви възможни обстоятелства. Упражняваха се да разчитат сложните диаграми и извличат от тях сведения за горивото, скоростта, максималните претоварвания и друга подобна информация. Тестовете по отношение на аварийните действия бяха доста трудни, но всяка посочена в учебника ситуация би могла да бъде реална. Летците много по-често полагаха писмени изпити върху аварийните ситуации и летателната експлоатация, отколкото върху секретното допълнение към учебника.
— А какво ще стане, ако ме скъсат? — запита високо Малкият.
— Ако те скъсат, няма да летиш — отговори Големият Оги от другия край на стаята.
— Ами ако не искам да летя? — потрепери гласът на Малкият.
— Тогава ще ти измислим друга служба — отговориха му в хор четири гласа.
Същата вечер, по-късно, Джейк отиде при старшина Стайърт, за да обсъдят случая с Хардести и брачното му свидетелство.
— Къде е нашият младоженец? — запита Джейк. Старшина Стайърт изпрати да го повикат.
Докато го чакаха, Джейк информира старшината за някои от обсъжданите на събранието на офицерите административни въпроси.
— Шкиперът каза, че приоритетните акции ще се извършват нощем, а денем ще провеждаме Алфа-атаки, натоварването ще е доста, но следващия път на сушата може да сме в Сингапур.
— Хората биха предпочели залива Сюбик — каза старшината. Там алкохолът и жените бяха по-евтини, а бурния нощен живот допадаше повече на моряците. Джейк въздъхна. Запиши се във Флота, за да видиш По Сити.
— Да, знам, и капитанът го знае, но по това време там ще е акостирал друг носач, така че ще трябва да се примирим със Сингапур. — Старшината се намръщи. Може би и той имаше приятелка в По Сити.
Хардести изглеждаше бледен, когато се появи.
— Как мина отпуската? — запита Джейк.
— Добре — момчето не се беше бръснало от няколко дни и между пъпките по брадичката му бяха щръкнали като плевели няколко косъма.