— Беше ли в Манила?
— Ъхъ — отговори той и сведе поглед към бюрото.
— Старшината ми каза, че тази сутрин в отдел „Личен състав“ си попълнил формулярите с данни за съпругата ти. — Хардести само кимна. „Все едно, че му вадиш зъб“, помисли си Джейк, — Имаш ли у себе си копие от брачното свидетелство? Хардести извади някакви документи от ризата си. Прерови ги, и като измъкна от там голям пергаментов лист, го подаде на Графтън, без да вдигне поглед.
Офицерът го разгърна. Това беше оригиналът, на испански. Прочете името на Хардести. Джон Томас Хардести и Консуело Мария Гарсия Лопес де Ернандес. Подписи на служители, един-два восъчни печата, датата. Джейк погледна към календара над бюрото на старшината, после пак към документа.
— Това датира от преди два дни — каза той.
— Да, сър.
— Само преди два дни си се оженил?
— Да.
— След като ти казах преди по-малко от седмица, че ти трябва официално разрешение от Флота, за да се ожениш за филипинка, ти все пак не послуша и се ожени? — В гласа му се промъкна гняв. — Значи преди седмица си стоял пред мен и си ми говорил лъжа след лъжа. Излъга мен, излъгал си и Старшината. Момчето вдигна поглед и пое дъх, за да отговори, но Джейк го прекъсна.
— Нарушил си едно уставно правило. Фалшифицирал си официален документ, за да си издействаш отпуска. — Графтън повиши глас. — По дяволите, Хардести! Да не си мислиш, че тук е пионерски лагер? За какво друго още ще излъжеш? Ще дойдеш и ще кажеш на старшината, че си ремонтирал някой самолет, когато не си, ли? Как, за Бога, да ти имаме доверие?
Джейк млъкна и седна обратно на стола. Старшината прочисти гърлото си.
— Ако ще го мъмриш, старши, давай!
Докато Стайърт обсипваше Хардести със словесен огън, Джейк размишляваше върху проблема. Момчето е искало да се ожени, решило е да не чака официалната благословия на Чичо Сам и е излъгало, за да вземе отпуска. Какво ги бърка Флота кога ще се жени морякът и за кого? И тоя си е казал „мамка им“. И какво от това?
— Ти си едно тъпо, шибано копеле — говореше старшината на момчето. — Можеше да получиш отпуска само ако беше казал, че искаш. Не знаеше ли? — Хардести поклати глава. — Дори от динамит да ти беше мозъкът и носа не би могъл да си вдигнеш във въздуха. Защо, по дяволите, не дойде при мен и не ми каза всичко? За какво си мислиш, че е старшината ти? Да не мислиш, че съм някакъв чешит, насаден за началник? Аз плавам с тия кораби от преди да си се родил! В Олонгапо жените вече ми разказваха играта, когато ти още си бил в пелени. Синко, наистина много ме ядоса!
— Отивай горе в спалните помещения, Хардести — каза Джейк.
Когато момчето излезе, офицерът и старшината обсъдиха това, което той беше направил.
— Направо е за обесване, старши — Стайърт се съгласи. — А ти го накарай да си седне на задника и му обясни, както и на останалите, че трябва да идват при теб, ако имат проблеми.
— Да, сър — каза старшината, осъзнал със закъснение, че току-що беше смъмрен.
Джейк откри инженера на ескадрилата, старши лейтенант Джо Уагнър, в стаята му. Бореше се с документацията, необходима за поддръжката на шестнадесетте самолета в изправност. Графтън му изложи проблема и Уагнър изрови от едно чекмедже празна бланка за доклади.
— Мисля, че преди да изготвиш доклада е добре да поговориш с Шкипера. Вярно е, че случаят е малко особен, но прилича на някоя от онези малки сензации, които привличат интереса на конгресмените. Дай да изчакаме Кампарели да си каже думата, преди да го пуснем по етапен ред.
Капитан Кампарели беше в кабинета си, само по долно бельо.
— Здравей, Графтън. Вземи си един стол.
Шкиперът плъзна очила надолу по носа си и го погледна над рамките.
— Какво те води насам?
Джейк му разказа за Хардести и му показа пергаментовия документ.
— Сега трябва да докладвам за това, че е излъгал и мен, и старшината — каза той накрая. — Но Джо Уагнър предложи да се посъветвам с вас, преди да изложа това официално.
— Доста добро решение — каза командирът на ескадрилата, разучавайки брачното свидетелство. — За доста неща не бих искал да научавам по служебен ред. Като например онзи малък инцидент пред кръчмата „Полина“, за който чух съвсем неофициално. Изглежда, че един от моряците е скочил в езерцето с крокодилите, а някои други са били контузени — е, всъщност, само поодраскани — в боя, който е последвал. — Очите му се заковаха върху Графтън. — Има и такъв, който е изгубил няколко зъба.
— Много лошо — каза Джейк.
— Да знаеш нещо за случая? Разбира се, от неофициални източници?
— Малко. — Шкиперът чакаше. — Е, аз май помогнах на оня да скочи в езерото. Ние просто се опитахме да му понамокрим косата, но той се оказа тежичък. — Джейк спря. Шкиперът също мълчеше. Летецът се почувства засрамен, че омаловажава значението на постъпката си. — Всъщност, идеята беше моя. Искахме да поизплашим момчето, но нямахме намерение да го къпем. После праснах другия, след като и той посегна да ме удари. Уцелих го в зъбите и може да съм му избил някой.