Выбрать главу

— Кой ти помогна?

— Предпочитам да не казвам.

— Така каза и Боксман.

Кампарели свали очилата си и задъвка края на пластмасовата им рамка.

— Капитан Бома е леко подразнен от случилото се. Спомена, че старшият на бреговия патрул му се е оплакал. Според него, както и според капитана, местните власти, които — както знаете — са филипински военнослужащи, биха се отнесли по-грубо от необходимото към побоищата извън базата. Тези мучачо-бабаити с удоволствие ще използват всеки незначителен случай, за да пострелят. Тогава последствията ще бъдат свързани с няколко трупа, а може и с международен скандал.

Кампарели постави обратно очилата на носа си.

— Така че капитан Бома ме помоли да разследвам случая — неофициално, разбира се. Радвам се, че дойде да си поговорим.

— А!

— Мисля, че ще е по-добре да останеш на кораба следващия път, когато сме на сушата. Казвам ти го неофициално, разбира се. Без хартиена бюрократщина.

Той може да го направи и по официален път, помисли си Джейк. Би могъл да изготви дисциплинарен рапорт, а за един пилот това значи ликвидиране на всякакъв шанс за повишение.

— Да, сър.

— Да се върнем към същинския проблем — на нашия жаден за любов моряк. Твоето обвинение всъщност е, че е излъгал, за да вземе отпуска, а не че се е оженил в разрез с уставите. — Шкиперът се облегна назад и кръстоса голите си крака. Приличаше на председател на някоя комисия, която решава проблеми, свързани с милиони долари, само дето Кампарели беше по долни гащи. — Колко молби за отпуска си виждал, в които да е посочена същата причина?

Джейк се замисли. На формуляра дори нямаше предвидено място за това. Той каза на заместник-капитана, че Хардести беше изписал причината в полето.

— Именно. И ако запитате един моряк къде отива и за какво, можеш да бъдеш уверен, че той ще излъже поне за половината неща. Моряците считат, че това не е работа на офицерите. Доволен съм да узная, че не си твърде загрижен заради нарушението на това общо уставно правило. Според мен, изискването на Флота за издаване на разрешение преди някой от военослужащите да сключи свещен брак с чужд поданик, е чиста формалност, а може и да е противоконституционно. Господ знае как би се произнесъл Върховният съд по въпроса. Във всички случаи, тук аз се отнасям с разбиране към доста от сериозните нарушения и твоето е едно от тях. Стига бомбите да улучват целта и самолетите да се връщат обратно, аз няма да досаждам на хората си. Хардести е понагазил лука, но засега всичко, което можем да направим, е да го наблюдаваме. Ако не издържа жена си, изостави я, или нещо подобно, тогава ще видим какво да се направи според устава. Но нищо повече.

— Бих искал да дам по-специална оценка за Хардести.

— Това може. Той не изглежда твърде умен, за да бъде повишен скоро. И не си мисли, че Хардести се е отървал. Старшина Стайърт ще му вгорчи живота за известно време. Той сигурно ще го направи доста по-добре от теб или от мен.

Джейк почувства тежка умора.

— Нещо друго, Шкипер?

— Не — Франк Кампарели отпи от чашата кола с лед. Джейк стана и се запъти към вратата.

— Недей унива, че ще останеш на кораба — каза командирът. — Ако един младши офицер не бъде наказан поне веднаж за едно плаване, все едно, че не е минал през школата.

— Да, сър — Джейк отвори вратата.

— А, между другото, кажи на съквартиранта си, че ако още веднъж открия да е срал другаде, а не в тоалетната, ще го накарам да изближе лайното от палубата.

Джейк зяпна от изненада.

— Това е всичко, Джейк. Лека нощ. — Татенцето се изхили. Джейк тръгна да излиза, после спря и отново погледна към командира си, който отпи голяма глътка от колата си.

— И не тряскай вратата като излизаш — каза Кампарели самодоволно.

* * *

— Седни, Сам! — те бяха в каютата си.

— А?

— Седни. Трябва да ти кажа нещо. — Сами се подчини с вперен в Джейк поглед.

— Шкиперът знае, че ти си фантомът.

— Какво? — Сами се втренчи в Джейк. — Сигурен ли си?

— Сто процента. Знае.

— Боже милостиви — подскочи Сами. — По дяволите! Кой му е казал?

— Май аз.

— Чакай малко... Виж сега...

— Той стреля напосоки и улучи в десятката. — И Джейк повтори разговора дума по дума пред Сами.

— Братче, никога не съм бил по-изненадан в живота си — и си ми пролича. Като ми видя физиономията, веднага се досети, че е улучил.