Джейк подреди снимките една до друга върху масата и взе да ги разучава една по една. Ако човек трябваше да избира цел в тази страна, какво можеше да бомбардира? Е, все пак трябва да се целим в столицата. Ако изобщо имат нещо, което да струва пукнат грош, то трябва да се намира тук, на тези снимки. Но какво ли е то?
— Там имате ли някакви инфрачервени снимки?
По лицето на Стайгър се изписа съмнение.
— Ще проверя.
Щом той излезе, Джейк веднага мушна пет-шест от най-интересните снимки под ризата си. Когато Ейб се върна, той се беше съсредоточил в опит да намери местата на по-важните сгради върху картата. Офицерът му подаде още три снимки, с размер осем на десет инча, направени точно над града.
Тези фотографии някой можеше да вземе за нощни снимки с дълго експониране, само че ярките петна по тях се дължаха не на светлинни, а на топлинни източници. Павираните, нагорещени от слънцето през деня улици, се бяха отбелязали като бледи лентички. Някои от по-ярките места може би указваха фабрики. Точиците сигурно бяха комини. Какво ли мога да разбера от тези снимки? — почуди се Джейк. Студен или топъл въздух излиза от обществените сгради? Или зависи по кое време на деня са фотографирани? Може би една лупа би свършила добра работа. Той осъзна, че не му достигат познания, за да разчете символиката на снимките, така че накрая ги връчи обратно на Стайгър.
— Ще имаш ли нещо против, ако заема това? — запита той, навивайки картата на руло.
Когато слезе в каютата, Сами вече спеше. Джейк тихо седна на ръба на койката си и отново внимателно разгледа откраднатите снимки, преди да ги заключи в касата на бюрото си.
Какво ли би представлявала една важна цел — може би Седалището на Комунистическата партия? Да можеше да му пусне отгоре две-три хиляди паунда взрив, какво хубаво послание би било това за ханойските червени вождове! Комунистите ще сметнат, че американското правителство е дало заповед за бомбардировката. Това може би ще ги накара да се откажат от войната.
Джейк наблюдаваше огънчето на цигарата в тъмнината и размишляваше върху евентуалните последствия от една такава, твърде съблазнителна атака. Този път няма да е „предполагаема концентрация на военни камиони“, нито атака върху вече бомбардирана жп линия. Не, този път целта ще е достойна и ще си струва усилията. Ще направят удар, който може да има положителен ефект върху изхода от войната. Комунистите добре разбират, когато заговори политиката на оръдейните дула, каза си Джейк. Ще схванат посланието. За да защитят Ханой, разбира се, ще хвърлят във въздуха всичко, което имат и ние ще трябва да се справим с това.
Морган с готовност би се съгласил да бомбардира Седалището на партията, реши Джейк, но ще се съгласи ли и Коул? Ако Върджил е опитен навигатор и не си поплюва — какъвто изглеждаше — може би щеше да възприеме идеята. През следващите няколко дни ще си проличи.
Джейк угаси фаса и се съблече на тъмно. Би било страхотно да ги смажем!
ГЛАВА 14
Телата им лъщяха от пот на следобедното слънце. Голи, до кръста, обути в широките моряшки дънки, оръжейниците работеха по групи и вдигаха бомбите от количките към бомбодържателите на самолетите на височина около два метра. Всеки път, когато се напрягаха, за да повдигнат някоя бомба, мускулите им изпъкваха. Днес около Интрудърите работеха две различни групи. Щом отговорникът на групата им извикваше „Хайде!“, осем моряка изпъшкваха дружно и петстотинкилограмовата бомба влизаше в бомбодържателя. Там те я задържаха с мускулестите си ръце, докато командирът затвореше механичните резета, които прикрепяха бомбата към самолета, и вкараше червените предпазни щифтове. Когато от всеки пилон увиснеха по три големи зелени кренвирша, някой минаваше от бомба на бомба, завинтваше на носа механичните детонатори и инсталираше деблокиращите жици за задействането им. На Джейк Графтън оръжейниците му напомняха на гимназиален отбор по ръгби — една бодра дружина от млади и здрави мъже с широки рамене и набраздени от мускули кореми.