Самолети, с все още прибрани криле, се нареждаха един след друг зад всеки катапулт. Дефлекторните щитове — големи шарнирни плоскости зад всеки изстрелващ механизъм — насочваха изгорелите газове от излитащата птица нагоре и встрани от палубата. Тези щитове се спускаха надолу след всяко изстрелване, за да позволят на следващия самолет да рулира върху катапулта. Група техници се втурваха към летателната машина зад щита и се заемаха с последните предполетни проверки. Няколко оръжейници издърпваха предпазните щифтове от бомбодържателите. Всеки вършеше съсредоточено работата си и в същото време бдеше да не го прегази някое колело, да не го завлече катапулта или да не се претърколи като топка за боулинг по палубата от струята изгорели газове. По палубата имаше толкова много хора, че непрекъснато някой пресичаше трасето за рулиране и минаваше под движещата се машина, между основните стойки и соплата
Джейк проследи увеличаването на оборотите и видя дежурният на катапулта да завърта пръсти в сигнала „излетен режим“, видя също как мъжете тичешком се отдръпнаха от машината му и как носът на кораба бавно и ритмично се поклаща нагоре-надолу върху морските вълни. Застана в очакване на невероятната тръпка, когато за две и половина секунди катапултът щеше да ускори самолета до скоростта на излитане. Щом Интрудърът се плъзна по катапулта и се вдигна в свежия морски въздух, Джейк изрева от възторг и по СПУ-то се понесе призрачен вой, което накара Върджил Коул да изгледа критично пилота, след като се издигнаха във въздуха. Графтън зави леко вляво, за да освободи пространството пред носа на кораба, после издигна натоварения бомбардировач на петстотин фута, където машината се позаклати, докато прибираше предкрилките и задкрилките.
Той остави Интрудъра да лети на височина петстотин фута според инструкцията за отлитане при визуални полети — докато ТАКАН-ът отчете отдалечаване от кораба седем мили. Тогава зави наляво и се заизкачва нагоре.
На височина десет хиляди фута изскочиха над облаците и Джейк видя на около пет мили зад себе си два танкера КА-6Д и придружаващите ги Фантоми. Танкерите летяха в установен завой, а изтребителите се бяха подредили до тях и чакаха реда си на зареждащите маркучи. На тринадесет хиляди фута Джейк прекрати изкачването и огледа хоризонта за други А-6. Забеляза два, на поне дванадесет мили разстояние. Пилотът увеличи наклона, поддържайки височината, прелетя над кораба и се насочи към тях. Приближи се към дясното крило на Шкипера и погледна назад към зоната за изчакване. Последният Интрудър от четворката беше само на една миля разстояние и се приближаваше. Беше Новия, който за тази акция щеше да му бъде воден.
Джейк се съсредоточи върху полета в строй. Отсега нататък, докато не пикираха над електроцентралата той щеше да остане залепен за крилото на Шкипера, а Новия щеше да остане залепен за неговото крило. Ако четворката се разкъсаше, Малкият Оги — отляво на Кампарели — трябваше да остане с него, а Графтън и Новия трябваше да образуват другата двойка. По този начин, ако някой бъдеше ударен, щеше поне да има свидетели. Шкиперът изведе още хиляда стъпки нагоре групата си от А-6 и се присъедини към групата, състояща се от пет А-7, която щеше да води атаката. Следвайки инструкциите, Интрудърите заеха позиция на двеста фута отзад и двеста фута вдясно от челната петорка. Друга група от А-7 се разположи в същата позиция от лявата страна. Всички бомбардировачи бяха на линия.
Радиото пропука и Джейк чу гласа на командира на авиоотряда:
— Дявол 5-2-3, тук Хок-1. Колко време още ще зареждате?
— След около три минути свършваме.
— О’кей, минавам над кораба и поемам курса. Изтребителите да ме настигнат, ако дотогава не са свършили. — Командирът си беше създал име на човек, който никога не оставя нещата да се развиват от само себе си и това беше една от причините да го назначат на тази длъжност.
Формацията продължи изкачването с курс към Северен Виетнам. След няколко минути два Фантома, натоварени с „Рокаи“, се присъединиха към тях. Всеки зае мястото си отстрани на челното звено. Тяхната задача беше да елиминират вражеското противодействие и те щяха да се спуснат първи, насочили оръжията си към ракетните площадки и зенитни оръдия около електроцентралата. Ако всичко вървеше по план, трите групи бомбардировачи щяха да пикират в момента, в който „Рокаите“ избухваха върху батареите на врага. Най-същественото нещо в атаката беше координацията — тя трябваше да бъде точна до части от секундата.