Колкото по-високо се издигаше, толкова по-добра гледка се откриваше към облачната покривка отдолу. И тогава видя, че сред облаците имаше разкъсване: беше се оформила една тясна, назъбена пролука. Сви към нея и се опита да разбере до колко надолу се простира тя.
— Ония на земята ще стрелят право към дупката с надежда, че някой проклет тъпак ще се спусне през нея — каза Коул.
През процепа се виждаше тъмнозелената земна повърхност. И река. И жп линия. И електрическа централа.
Бомбардировачът се разтресе от загубата на скорост. Джейк обърна самолета по гръб и земята, заедно с електроцентралата и реката се извъртяха над главата му. Насочи носа надолу и ето, че електроцентралата се отзова право отпред. Интрудърът подскочи под съвместното действие на гравитацията и пълната тяга на двата двигателя. Управлението възвърна чувствителността си с ускоряването на количеството въздух, обтичащ крилете. Джейк държеше целта в прицела; заедно със стремглавото им спускане, тя се уголемяваше. Кълбетата дим от избухващите снаряди на зенитната артилерия се смесваха със сивия облак, който обгръщаше тунела. Коул четеше височината. Върху земята нещо проблясваше — подобно на диаманти — това беше огънят от дулата на зенитните оръдия.
На девет хиляди фута Джейк освободи бомбите, излезе от просеката и се вряза в облаците. Претоварване 4g. Не го усещаше.
Пет хиляди фута, сред облаците. Петстотин и четиридесет възела, вече излизаха от пикиране. Усети как седалката му се разтресе, когато достигнаха звуковата бариера и увеличаването на скоростта спря. Силите на претоварване намаляха и той остави самолета да се носи надолу, тъй като и инстинктът, и предупредителният вой на сирената подтикваха да излезе от облаците, за да може отново да вижда.
Джейк мина хоризонтално на височина две хиляди фута, сред дъжда и сивите валма мъгла, които се спускаха чак до мочурливите оризища. Противоракетното пищене се беше загубило и до слуха му стигнаха напрегнатите гласове на други пилоти. Пое плавно на югоизток и се огледа за още самолети. Беше сам. Отдолу проблясваха дулата на оръдията. По дигите между оризищата тичаха хора. Но пред тях се простираше океанът и те двамата се връщаха обратно.
— По дяволите — изкрещя той на Върджил Коул. — Успяхме! — стовари дясната си ръка върху рамото на навигатора си, докато с лявата енергично движеше лоста за управление напред-назад. Забеляза експлозии от едрокалибрени оръдия, които вероятно се намираха около Хайфонг, но лъкатушеше и въртеше самолета с лекотата на кон, който маха с опашка. Бяха неуязвими.
Вече в безопасност над океана, Джейк и Коул освободиха кислородните маски от една страна и ги оставиха да се полюшват от шлемовете. Графтън се ухили на навигатора си и онзи направи каквото можеше, за да му се ухили в отговор — не твърде успешно.
— Извикай Ред Краун — предложи Джейк, — и им кажи да очакват прелитане на малка височина.
Навигаторът набра честотата и се обади. Щом видя миноносеца за ранно предупреждение отпред, пилотът дръпна ръчките за двигателите и отвори въздушните спирачки. Намали до двеста и петдесет възела и спусна закрилките и колесника. Задържа самолета на скорост сто и петдесет и се спусна към водната повърхност.
Миноносецът се клатушкаше и пореше развълнуваното море, над носа му се вдигаха пръски. Джейк премина на петдесет фута от дясната страна, а Коул махна на моряците, които бяха наизскачали от отворените люкове само по тениски.
Пилотът прибра колесника и задкрилките и се заизкачва. Щом излязоха над облаците, отново видяха слънцето.
Джейк Графтън дръпна силно от почти допушената цигара и от фаса ѝ запали нова, която извади от измачкан пакет в един от джобовете на противопретоварващия костюм. Облегна се назад върху стола и намести каишките за бедрените колани така, че да не притискат тестисите му. Заслуша се в думите на останалите, събрани в залата за инструктаж.
— Ама че каша. — Командирът на авиоотряда палеше пура. — Атаката отиде по дяволите щом засвяткаха ракетите.
Един пилот на А-7 вдигна поглед от бланката за разбор на действията, която попълваше в момента.
— Времето беше толкова скапано, че нямаше да можем да преценим точно къде да пуснем бомбите, даже жълтите да не бяха пукнали и един патрон.
Командирът поклати глава. Имаше уморен вид. След малко трябваше да докладва на адмирала.
— Така или иначе, трябваше да свършим тая шибана работа наведнъж, иначе никога нямаше да можем — било то при хубаво, или при лошо време. И всичките тия бомби... Всичкото гориво, целия зор... Направо пропиляно. Не стига това, че един самолет ще остане в хангара три-четири седмици заради бойни поражения. — Той изгледа спец-офицерите, облечени в своите изгладени каки-униформи.