— Никой, по дяволите, ли не улучи целта?
— Напротив, сър — отговори Ейб Стайгър. — Графтън, ей там, е хвърлил бомбите визуално, а един от другите А-6 ги е пуснал по прибори.
Командирът се завъртя към Джейк.
— Удари ли нещо?
— Не зная, сър. Нямах възможност да се обърна и да погледна. Бързах да се омета оттам. — Облакът, обградил тунела, докато излизаха от пикиране беше попречил на всякаква видимост. Командирът се обърна към старши спеца с чин старши лейтенант.
— Искам да видя снимките от Виджилънт веднага, щом ги проявите. Ще бъда на мостика. Обадете ми се.
RA-5C Виджилънт, самолетът-разузнавач, беше прелетял ниско над целта няколко минути след указаното за бомбардиране време, за да заснеме резултата. Старши лейтенантът кимна и командирът излезе от залата, пуфкайки пурата си, без да му пука кой ще го види, че пуши по коридорите.
Гръфтън и Коул вдигнаха торбите с пилотските си шлемове и закрачиха навън. В коридора срещнаха Новия, запътил се на отчет. Той каза, че е загубил от очи Графтън след прекратяването на груповата атака поради повреда в системите и че след това е опитал самостоятелно да пусне бомбите по прибори, но не е успял заради отказ в радара. Джейк измърмори нещо в съчувствие. Новия не изглеждаше много изтощен след първия си боен полет.
— Занапред трябва да опиташ да летиш винаги до водача — посъветва го Джейк — Воденият трябва да стои залепен отзад като воня след лайно.
Графтън знаеше, че професионалното самочувствие на Новия като пилот зависеше от оценката на по-опитните летци. Потупа момчето по рамото.
— Добре се справи — каза той.
Благодарствена усмивка се изписа по ангелското лице на младия авиатор,
В гардеробната, докато прибираха пилотските си костюми Коул каза:
— Ти май вече ще си с мен.
— К’во искаш да кажеш?
— Ако се беше оказал глезльо, щях да поискам да ми сменят пилота. Но ти ставаш.
— Викат те горе, в кабинета на командира на авиоотряда, Графтън. Някакъв репортер иска да те интервюира. — Подигравателно ухилен, Боксман — който беше дежурен — предаде съобщението на Джейк. — Изпратен е от местния вестник във вашия град. Ще те изкарат на първа страница, под заглавието и снимката на някоя сто и две годишна дама.
— Бокс, майка ти никога ли не ти е казвала какво си копеле?
— Сериозно, някакъв репортер иска да те види. И то сега, Джейк!
Със смесени чувства Графтън се запъти към кабинета на командира на авиоотряда. Това, че името му щеше да се появи във вестниците гъделичкаше тщеславието му, но същевременно той добре разбираше колко лесно би могъл да се изложи.
Щом влезе в кабинета, началник-щабът на авиоотряда, подполковник Сиймор Джей, го покани с жест да се приближи до масата, където, освен него седеше и един брадат мъж, облечен в костюм с цвят каки, без нашивки или табелка с името. Цивилен.
— Графтън, това е Лес Рюсик, репортер, иска да те интервюира.
Пилотът пристъпи напред и стисна протегнатата ръка на Рюсик.
— Защо мен? — запита Джейк.
Ъгълчетата на устата на Джей леко се извиха надолу. Това му беше навик.
— Аз те избрах, Желязна ръка — каза той, сякаш това изчерпваше въпроса и би било по-умно от страна на Графтън да не се интересува повече.
— Надявам се, нямате нищо против да говоря с вас — усмихна се Рюсик.
— Не, разбира се. — Той му каза пълното си име, както и къде е роден, а Рюсик старателно записваше всичко с главни букви.
— Помолих командира тук да ви интервюирам. Нали вие сте един от пилотите, участвали в атаката днес следобед? Как мина?
Джейк се обърка. Какво можеше да каже, така че да излезе неутрално? Е, щом жълтите знаеха за атаката, защо и всички американци да не научат?
— Нямахме съществени проблеми — каза той и добави: — А защо поискахте да говорите точно с мен?
Рюсик го погледна с честни и искрени очи.
— Наскоро говорих с един от изтребителите, Файтинг Джо Брег. Той ми каза, че вие сте сред най-добрите пилоти на кораба. Всъщност, той се изрази по-нецензурно. Каза, че сте печено навито копеле. Като пилот Графтън е печено навито копеле — така каза.
Джейк леко се изчерви и сви рамене. Джо Брег несъмнено си е мислил, че му прави услуга, като съобщава това на репортера. Рюсик погледна записките си.
— Джейкъб Лий Графтън. От щата Вирджиния. Някаква връзка със семейство Лий?
— Не, кръстили са ме на дядо ми, който пък е бил кръстен на Робърт Е. Лий. Нямаме роднински връзки с него. Аз лично винаги съм смятал, че първоизточникът е бил предател, но репутацията му във Вирджиния беше твърде голяма.