— Баща ви военен ли е?
Каква беше връзката между баща му и бомбардирвките във Виетнам?
— Не, фермер е. През Втората световна война е управлявал танк за генерал Патън, но оттогава насам е фермер.
— Вие и своята работа ли възприемате по този начин — нима летите за адмирала или за Ричард Никсън?
Джейк хвърли поглед към Джей, който се беше вторачил в кафеника в ъгъла, като че това беше най-интересното нещо, осмислило деня му.
— Смятам, че работата ми е да летя за чичо Сам.
Рюсик се ухили и Джейк забеляза, че от ноздрите му се подават по три-четири черни косъма.
— Какво изпитва човек, който рискува живота си в битка, при положение, че войната почти приключи?
— Така ли?
— Така казва Кисинджър.
— Това не ми е известно. Между моята работа и дипломатическите коридори има доста голяма разлика.
— Разкажете ми за полета днес.
— Е, няма нещо кой знае какво за разказване. Тръгнахме, времето се скапа, по нас стреляха много, но въпреки облаците някои от нашите пуснаха бомбите и се върнахме на кораба без загуби.
По лицето на Рюсик побягна следа от разочарование.
— Но сте ударили електроцентралата, нали? — Явно така му беше предал Джей накратко.
— Бомбардирахме я.
— Но улучихте ли я?
— Аз лично не погледнах назад. Кой знае?
— Но, лейтенант, сигурно все пак имате представа — настоя репортерът.
— Вижте, Лес, сега ще ви обясня какво всъщност представляваше атаката. Зенитната артилерия пукаше яко. Хвърчаха ракети и аз имах доста работа. След като пуснах бомбите, си подвих опашката и духнах от тоя ад с пълната мощност на два двигателя и една молитва.
Рюсик спря, после продължи със записките.
— Знаете ли, Графтън, аз летях на Ф-86 в Корея. За ВВС-то.
— Е, значи сте добре подготвен за работата си.
— Зная какво представляваше една атака тогава. Какво представлява една атака сега, над Северен Виетнам?
— Много стрелят.
— И нощем ли?
— Нощем е като на четвърти юли. Сума ти трасиращи снаряди и, от време на време, по някоя ракета земя-въздух. Цяло зрелище.
Рюсик записваше в тефтерчето си. — Четвърти юли...
О, Господи! Сега вече я оплесках. Рюсик ще пише, че да летиш над Виетнам е все едно, че е четвърти юли.
— Ъ, всъщност, може би ще е по-добре да не записвате това. — Писалката на репортера спря и той погледна пилота.
— Хората може да го разберат погрешно, нали разбирате?
— Все още ли не сте сигурен дали сте уцелили електроцентралата? — усмихна се Рюсик.
Джейк не отговори.
— Ами ако бомбите са попаднали върху цивилен обект?
На Джейк му беше добре известно колко много означаваше израза „цивилен обект“. Това можеше да бъде всичко, като се започне от дървета и речни диги и се стигне до училища и болници.
— Всяка една война е ад.
— От отговора ви разбирам, че може да са попаднали и там, където казах.
— Такова нещо като „цивилен обект“ не съществува — отговори Джей. — Попитайте северновиетнамците как си представяха „цивилния обект“, когато влизаха в Хю. Но така или иначе, бомбите ми са ударили или електроцентралата или околностите ѝ.
— Какво точно имате предвид под „околности“?
— „Околностите“ са там, където могат да попаднат бомбите ми, когато се целя в обекта.
— Това би могло да обхваща доста голям район.
— Колко голям ще е, зависи от пилотските ти умения. А аз съм достатъчно добър. Както казахте, „печено, навито копеле“.
— Какво... — но Графтън стана и се запъти към вратата.
— Приятно плаване, Лес!
Махна с ръка на Сиймор и излезе. Рюсик сигурно щеше да го разпъне на кръст във вестниците, да го обрисува като безчувствено животно, на което не му пука кого убива. Пука ми. Пука ми и за Макферсън, и за онези четиридесет и седем разкъсани тела и за всички, за които не зная и не искам да зная.
От всички страни го налегна умора. Удари стената с ръка:
— По дяволите!
ГЛАВА 15
Същият ден след вечеря Джейк отиде в корабната библиотека. Приближи се към моряка зад бюрото и каза:
— Интересува ме какво имате за Северен Виетнам.
— А, този въпрос почти всеки го задава,
— Имате ли карти на Северната част — запита пилотът.
— Всъщност, преди няколко години в „Нешънъл Джиографик“ излезе статия с приложена към нея карта.
Морякът отвори едно чекмедже и извади един поизтъркан от употреба брой на това списание.
— Картата е отзад.
Джейк се подписа срещу името на списанието и се опита да не изглежда твърде зарадван.
— Някакви книги, нещо друго?
— Бихте могли да хвърлите поглед на „Сред Азия“ от Джон Гантър. Книгата е доста стара, но много хора я преглеждат. — Библиотекарят посегна към томчето върху рафта до него. — За нея получаваме толкова поръчки, че можем да ви я заемем само за един-два дни.