Вниманието на пилота беше приковано към мястото, откъдето в тъмнината бяха изстреляни двете неприятелски ракети. Наложи си да не обръща внимание на шлейфа изгорели газове от двете СА-2, които очертаваха линия, паралелна на невидимата земна повърхност и се носеха право към Сами и Марти Грийв.
— Достатъчно дълго висях тук — обяви Ландийн по радиото.
— Изключиха радара — отговори му Коул.
Ракетата СТАРМ не се виждаше, понеже беше изчерпала горивото си точно преди да започне да се насочва към целта, водена от излъчванията на „Фансонг“.
После Графтьн видя как нещо припламна и угасна и каза това на Коул. Навигаторът сви рамене.
— Може и да сме го улучили.
Той натисна няколко бутона по таблото за управление на въоръжението и подготви за изстрелване втората СТАРМ.
Пилотът направи завой и остави носа да се насочи надолу. Премина хоризонтално на височина осемнадесет хиляди фута. Обзорните радари все така ги засичаха, а друг „Файъркан“ веднага се залепи за тях. Джейк видя примигващите отблясъци от бомбите на Ландийн, а след минута, малко по-близо, още една такава поредица от фойерверки на мястото, където трябваше да се намира целта на заместник-командира. Светли петна от трасиращи снаряди се появиха близо до траекторията на бомбардировачите.
Джейк и Коул продължиха по курса, докато бомбардировачите пресякоха делтата по посока на брега. Локаторът за управление на ракетите не се чуваше. Ландийн най-накрая съобщи, че е „на вода“, минута след него и Заека Уилсън напусна противниковата територия.
Летяха на югоизток с постоянна скорост четиристотин възела и височина осемнадесет хиляди фута, към океана, който ги очакваше. Около Хайфон се разнесоха сигналите на друг „Фансонг“, от лявата им страна. Той прозвуча за няколко мига, после спря. Цикълът се повтори след половин минута. Джейк се взря в тъмнината отдолу в очакване на светещи точки, издаващи приближаването на ракети. Нямаше нищо.
Гледаше светлинката от „Фансонг“-а върху контролното табло, която отново се появи и тогава забеляза светлинен сигнал, указващ електромагнитно излъчване. Спря поглед върху кръглия циферблат на индикатора за вражеска заплаха и действително едно слабо примигващо светло петно сочеше, че зад тях има електромагнитно излъчване. Щом Фансонг замлъкна, Джейк чу радара. Той излъчваше високочестотен сигнал от два тона. Заслуша се и звуците се превърнаха в три отчетливи, ритмични прищраквания, които се повтаряха през около една секунда. Върджил Коул наклони глава към индикатора за посока. Изглежда той също бе наострил уши.
— Май след нас се е залепил МиГ-21 — обяви той. — Тоя звук не ти ли прилича на коничен обзорен радар?
МиГ! Още докато Коул говореше, Джейк ясно разграничи пресекливия, прищракващ сигнал. Ако беше МиГ, значи се приближаваше! Графтън бутна ръчките напред до пълна мощност, светкавично натисна три пъти бутона за диполните отражатели и завъртя лоста силно наляво и напред с едно-единствено кръгово движение. Носът се устреми надолу, самолетът се извъртя по гръб, в крен от сто и осемдесет градуса, за една секунда. Без да спре ръката си, той придвижи лоста обратно към центъра и носът на обърнатия самолет се насочи право надолу по вертикала, където пилотът го задържа така, пикирайки отвесно. Стрелката на висотомера се въртеше бясно, а Джейк се вслушваше да чуе ритмичното щракане на коничния обзорен радар, в което се намесваше писъкът от „Фансонг“-а — отново включен и търсещ целта. Ако МиГ-ът се заблудеше по фалшивата мишена, създадена от диполните отражатели и тръгнеше след нея, Графтън би могъл да избяга надолу. Близо до земната повърхност МиГ-ът нямаше да го последва. Така поне се надяваше. Завъртя самолета на деветдесет градуса около надлъжната ос и на височина седем хиляди фута, с претоварване 5g, започна да излиза от пикирането в посока към Хайфон. Натискаше бутона за диполните отражатели през цялото време. Главният жироскоп явно изоставаше, защото авиохоризонтът все още показваше, че се спускат вертикално. Пилотът насочи вниманието си към запасния.
— Вдигни носа на двадесет градуса, с десет градуса надясно — каза Върджил Коул, — и ще изстреляме СТАРМ-а.
— Откачил ли си? — радиовисотомерът падна под три хиляди фута, носът все още беше пет градуса под хоризонта. Дясната ръка на летеца леко потрепери, претоварване 6g, скорост петстотин и четиридесет възела. Ракетното предупреждение не се чуваше, слушалките мълчаха. МиГ-ът ги беше загубил. Коул го удари с юмрук по десния бицепс.
— Прави каквото ти казвам!