Взе чиста, колосана униформена риза, позаглади ръбовете и я облече. После свали от закачалката зад вратата коженото си пилотско яке, заключи стаята и се запъти надолу по коридора, мислейки за седалището на партията в Ханой. Дали Коул ще се съгласи? А Стайгър дали ще помогне да го локализират? Този Коул... Оказа се страшен тип на тазвечерния полет. Ами ако каже не? Няма! Ще каже да. И все пак, ако каже не?
По коридора пред лазарета той се блъсна в Лудия Джак.
— Ти защо не си в залата за инструктаж да гледаш филма, Графтън?
— Не ми е интересен.
— Май нещо е позагрубял полетът тая вечер, а? Предписвам ти едно кино и един хубав сън.
— Да, да, добре, Джак. Да намигна петдесетина пъти и да се покикотя малко. Прието.
Джейк продължи да крачи по коридора и забави ход чак след като зави зад ъгъла.
Коул седеше и слушаше думите на Графтън, а лицето му дори не трепваше. Тъкмо се бяха върнали от един нощен полет с танкер и сега бяха сами и пиеха кафе в столовата. Щом пилотът млъкна, Коул запита:
— Защо искаш да направиш това?
— Защото трябва да ударим нещо голямо, което да ги накара да се държат сериозно на масата за преговори.
— Съществува ли изобщо подобен обект?
— Сигурно. Например — Седалището на партията в Ханой. Водачите им. Има вероятност това да ги стресне. Мисля, че си струва риска.
— И какво искаш от мен?
— Ще имаме нужда от помощта на Стайгър, той ще осигури необходимата информация. Преди да излезем на брега миналия път, аз си изпуснах нервите с него, докато бяхме в гардероба и сега отношенията ни са малко обтегнати. Той сигурно ще ни помогне, ако подходим както трябва по въпроса, но все пак не е ясно.
— Аз ще говоря с него — каза Тайгър Коул.
— Ако Стайгър каже „не“ и после изпее всичко на някой, ти ще изхвърчиш, заедно с мен, затова че си говорил с него. — Джейк се размърда от неудобното си положение на стола. — Така или иначе, по-добре премисли всичко, преди да си казал и дума на Ейб. Могат да ни изправят на военен съд, дори само ако предложим да бомбардираме неразрешен обект.
— Ти пое същия риск преди малко, като ми заговори за това.
— Ъхъ — каза Джейк и се изчерви леко.
Коул се изсмя като ръждясала врата със скърцащи панти.
— Ако ни съди военен съд, шансовете ни да умрем спокойно на легло много се увеличават.
Час по-късно на вратата на Графтън се почука. Той отвори и видя Коул и Стайгър.
— Ейб иска да те пита нещо — каза Коул и двамата си намериха места да седнат.
— Добре ли разбрах това, което ми каза Коул? Наистина ли искате да бомбардирате Седалището на Комунистическата партия?
— Ъхъ. Точно така. Искаме да ги праснем по тиквата за разнообразие.
Ейб свали очилата си и ги почисти с носна кърпичка. Внимателно и бавно ги огледа, докато се увери, че по тях няма и петънце. Джейк му подаде една кутия топла кола. Той я отвори и отпи голяма глътка.
— Защо ще правиш това, Джейк? Защо рискуваш някой да разбере, че ти си бомбардирал червените в Ханой?
Пилотът прекара ръце по лицето си. Погледна първо Коул, после Стайгър.
— Трябва да ги ударим по-здраво. Там е цялата работа. Просто трябва да ги ударим колкото можем по-здраво.
— Ти смяташ ли да правиш кариера във флота? — запита Стайгър. Пилотът сви рамене. — А ти, Коул? — Навигаторът обърна палец надолу. — Тогава добре, понеже и у двама ви май има жилка непокорство. — Той забарабани с пръсти върху бюрото — Знаете ли, едно време мислех, че ще мога да направя кариера във флота. Но тази година, като ви гледах как излитате на бойни задачи, а аз самият не рискувам нищо... е, ами — отказах се. — Той погледна двамата летци. — По дяволите, дори не очаквам да ме разберете. Вие си рискувате задниците там горе, а пък аз съм малкия сополивко, който ви помага да разработите плановете.