Тежката врата се отвори със скърцане и разкри „пещерата на чудесата“ пред погледа ѝ — кръгла стая, оскъдно осветена от подскачащите пламъчета на газени лампи, миришеща на подправки и мухъл. Стените бяха от край до край в рафтове, отрупани с книги, буркани със сухи листа и разноцветни прахове, животински черепи и изсушени и начупени клечки, снопове билки и камъни с блещукащи по тях кристали.
Сафрит стоеше на прага и я подкани с ръка към още няколко стъпала, водещи към арката на вътрешна врата. Доближи и прошепна в ухото ѝ:
— Не се тревожи.
— Ъ?
— Всичко ще е наред, каквото и да решиш.
Трън я зяпна неразбиращо:
— Сега вече се тревожа.
Отец Ярви седеше на трикрако столче край огнището. Елфическият му жезъл беше облегнат до него и светлината на огъня блещукаше по сивия метал.
Сафрит спря на прага и се поклони така ниско, че почти удари чело в пода, но Трън изсумтя присмехулно и влезе наперено:
— Вече караш хората да ти се покланят, а отец Ярви? Мислех, че се беше отказал от кралския престол… — Останалата част от стаята, досега скрита от арката на входа, се разкри пред погледа на Трън и тя видя, че кралица Лейтлин седеше от другата страна на огнището. Робата ѝ беше смъкната от едната страна, разкривайки едното ѝ голо рамо. Беше притиснала към гърдите си нещо увито в черна кожа. Принц Друин, осъзна Трън, наследникът на Черния трон.
— Богове. — Явно на това място кралските особи причакваха в засада зад всеки. Тя се смъкна незабавно на едно коляно, в бързината бутна с лакът един от бурканите, посегна рязко да го върне обратно на рафта, преди да е паднал на земята, и така бутна втори и накрая се озова, подпряла сконфузено с гърди цялата сътворена от ръцете ѝ, дрънчаща бъркотия, напираща да се изсипе от рафта. — Съжалявам, кралице моя. Никога не ме е бивало в колениченето. — Спомни си, че беше казала абсолютно същото при последната им среща на кея, преди потеглянето на „Южен вятър“ и също както тогава, усети лицето си да пламва от срам.
Но Лейтлин явно не обърна внимание на това:
— Най-достойните хора обикновено не са — отвърна тя и посочи към едно от празните трикраки столчета край огнището. — Седни тогава.
И Трън седна, но така не се почувства по-удобно. Кралицата и пасторът килнаха глави на една страна и премрежили очи я измериха с изпитателни погледи. Приликата между двама им беше невероятна. Все още бяха майка и син, напук на всички дадени клетви за отказ от семейство и обреченост на Събора. Продължиха да я изучават мълчаливо с погледи и Трън имаше чувството, че се смалява, че е ситна като главата на топлийка. А през всичкото това време принцът бозаеше кротко на гърдите на кралицата и в един момент една малка ръчица се подаде изпод кожата и подръпна един рус кичур коса.
— При последната ни среща — проговори накрая кралицата, — ти казах, че глупакът се хвали с това, което ще направи, а героят просто го прави. Изглежда си се поучила от думите ми.
Трън опита да успокои нервите си. След всичко, което беше видяла, Торлби може и да изглеждаше по-малък, след всичко, което беше направила, прославените му воини може и да не изглеждаха така знаменити, но Златната кралица всяваше същото страхопочитание.
— Опитах, кралице моя.
— Отец Ярви ми каза, че си станала смъртоносен боец. Че си убила шестима хора коне в битка по „Божествена“. Също, че когато седем мъже са дошли да убият императрицата на Юга ти си се била с тях невъоръжена и въпреки това си ги победила.
— Имах помощ. Най-добрият учител и надежден мъж до мен… мъже, исках да кажа. Надеждни мъже до мен.
Лейтлин се усмихна:
— Виждам, че си се научила и на скромност.
— Благодарение на отец Ярви научих много неща, кралице моя.
— Разкажи ми за императрицата на Юга.
— Ами… — Единственото, което ѝ идваше наум, бе колко различна беше тя от кралица Лейтлин. — Млада е, дребничка и умна…
— И щедра. — Кралицата погледна към елфическата гривна на китката на Трън, която отвърна с розово сияние на изчервяването на собственичката си.
— Опитах да я откажа, кралице моя, но…
— Беше предназначена да развали един съюз. И да помогне за сключването на нов. Не мога да искам по-добра отплата за вложението си. Иска ли ти се да беше останала в Първия сред градовете?
— Аз… — Трън замига на парцали.
— Знам, че императрицата ти е предложила. Да застанеш зад гърба ѝ, да я пазиш от враговете ѝ, да ѝ помагаш да управлява великата си империя. Малцина получават подобно предложение.
Трън преглътна тежко:
— Моят дом е Гетланд.
— Да. И ето те тук, гаснеш в Торлби, докато баба Вексен пропъжда корабите ни от Разбито море, а ванстерландци напират през границата ни. Прославен боец седи със скръстени ръце, а незрели момчета и болни старци отиват на бой. Съпругът ми, краля, сигурно ти се струва пълен глупак. Като човек, тръгнал да коси ливада с лъжица, а новата си, прясно наточена коса, оставя да ръждясва до стената. — Кралицата надникна към повития на гърдите си син. — Светът се променя. Неизбежно е. Но крал Удил е мъж, изкован от желязо, а кованото желязо не се огъва лесно по нова форма.