— Не изглеждаше на себе си — промърмори Трън.
Кралицата и пасторът се спогледаха, но Трън не можа да разбере какво точно си казаха с очи.
— Кралят не е добре — каза Ярви.
— Освен това трябва да успокоява наранените чувства на дори по-стари и неподатливи от него мъже — добави Лейтлин.
Трън прокара замислено език по устните си:
— Направила съм достатъчно много глупости, за да си позволя да виня другите в глупост, още по-малко един крал.
— Но искаш да се биеш?
Трън вдигна гордо брадичка и погледна кралицата право в очите:
— Затова съм родена.
— Със сигурност воинската ти чест е накърнена от това, че си вечно пренебрегвана.
— Баща ми ме учеше никога да не се възгордявам.
— Добър съвет. — Принцът беше започнал да се унася и Лейтлин го свали от гърдата си, подаде го на Сафрит и се загърна в робата си. — Както разбирам, за известно време баща ти е бил избран щит.
— На майката на крал Удил — каза тихо Ярви.
— Какво е станало с него? — попита кралицата. В това време Сафрит люлееше принца на ръце и го приспиваше.
Трън се размърда неловко на столчето и усети тежестта на кесийката на врата си.
— Беше убит в двубой с Гром-гил-Горм.
— Трошачът на мечове. Страховит воин. И заклет враг на Гетланд. И сега ние се изправяме отново лице в лице с него. Някога и аз имах заклет щит.
— Хюрик — каза Трън. — Виждала съм го да се бие в тренировъчния квадрат. Беше велик боец.
— Той ме предаде. — Кралицата прикова леден поглед в Трън. — Наложи се да го убия.
— Оо. — Трън преглътна отново.
— Така и не намерих достоен да го замести. — Кралицата замълча, все така приковала очи в Трън. — Досега.
Трън се ококори. Погледна към Ярви, после пак към кралицата.
— Аз?
Ярви вдигна сакатата си ръка:
— Със сигурност не съм аз.
Сърцето на Трън щеше да изскочи:
— Но… аз не издържах воинското си изпитание. Не съм положила воинска клетва…
— Издържала си по-тежки изпитания — прекъсна я кралицата, — а и единствената клетва, от значение за избраният щит, е тази към мен.
Трън се смъкна от столчето, коленичи пред кралицата и този път като по чудо, не събори нищо.
— Кажи ми думите, кралице моя.
— Смела си. — Лейтлин се наведе и докосна нежно белязаната ѝ буза. — Но не прибързвай.
— Внимавай какви клетви даваш — намеси се отец Ярви.
— Освен чест, тази клетва е и огромен товар. Може да се наложи да се биеш за мен. Може да се наложи да дадеш живота си за мен.
— Смърт чака всички ни, кралице моя. — Трън нямаше какво да обмисля. Беше убедена в това, както в нищо друго на света. — Мечтая за това откакто за пръв път хванах меч в ръка. Готова съм. Кажи ми думите.
— Отец Ярви? — Кол влетя в стаята. Беше задъхан, а лицето му пламтеше от вълнение.
— Не сега, Кол…
— Дойде врана! — Той му подаде малко парченце хартия със ситно изписани на него завъртулки.
— Майка Скаер най-после отговори. — Отец Ярви го разстла на коляното си и очите му зашариха по редовете. Трън гледаше смаяна. Да впримчиш думи в нищо и никакво парче хартия ѝ изглеждаше такава непосилна магия, както и направеното от Скифър в степта.
— Какво пише? — попита Лейтлин.
— Гром-гил-Горм приема предизвикателството на крал Удил. Ще спре с нападенията до деня на лятното слънце. Тогава воините на Ванстерланд и Гетланд ще се срещнат за битка при Зъба на Еймон. — Ярви обърна хартийката на другата страна и я изгледа замислено.
— Нещо друго?
— Трошачът на мечове също отправя предизвикателство. Иска крал Удил да влезе в квадрата с него, като мъж с мъж.
— Двубой — каза Лейтлин.
— Двубой.
— Кралят не е в състояние да се бие. — Лейтлин погледна в очите сина си. Пасторът на Гетланд. — И не трябва да е до деня на двубоя.
— Ако е рекъл отец Мир, до двубой няма да се стигне.
— Планът ти работи, отец Ярви.
Той смачка на топка хартийката и я хвърли в огнището:
— Работи.
— В такъв случай, потегляме на север до седмица. — Кралица Лейтлин се изправи, висока и властна, мъдра и красива и Трън си помисли, че няма друга жена на този свят, по-достойна за клетвата ѝ за вярност. — Научи я на думите.
Холъби