Рин изсумтя присмехулно:
— Дръпни се, убиецо, дай да ти покажа как се прави.
И тя се зае с меха, кротко, равномерно и неуморно, точно като брат ѝ на греблото. Въглищата заблестяха още по-ярко, звездите изгряха на небето и Трън отправи на свой ред молитва. Молитва към баща си. Посегна по навик към кесийката на врата си, но тя беше празна, костите му сега бяха в стоманата.
Нагази в реката и започна да пие, после отиде обратно при пещта и, подгизнала от вода, се хвана отново на работа. Представи си, че мехът беше главата на Гром-гил-Горм и не спря да го бъхти, докато горещината не изсуши дрехите ѝ, не се отказа, докато не подгизнаха отново в пот. Накрая работиха заедно с Рин, рамо до рамо, докато не започна да усеща горещината като великанска длан, смазваща лицето ѝ. Червеникаво-синкавите пламъци бълваха от отвора в долния край на пещта, от изпечената глина по стените ѝ се виеше дим, хвърчаха искри в тъмното небе, на което баща Луна беше увиснал, голям, ясен и бял над короните на дърветата.
И тъкмо когато Трън имаше чувството, че гърдите ѝ ще се пръснат, а ръцете ѝ ще се откъснат от раменете, Рин каза:
— Достатъчно. — И двете се проснаха задъхани по гръб, целите почернели от сажди.
— Сега какво?
— Сега чакаме да изстине. — Рин измъкна една висока бутилка от торбата си и извади запушалката. — И ще се понапием. — Тя отпи голяма глътка, почернялото ѝ от сажди гърло заподскача нагоре-надолу, подаде бутилката на Трън и изтри уста.
— Знаеш пътя към женското сърце. — Трън притвори очи, помириса добрия ейл, после го вкуси, преглътна и премлясна с пресъхнали устни. Рин беше поставила лопатата в трептящата мараня от гърлото на пещта и сега започна да хвърля отгоре парчета бекон, които изсъскаха, докосвайки метала.
— Пълна си с умения, а?
— Вършила съм едно-две неща в живота си. — Рин чукна няколко яйца и те моментално зацвърчаха. — Ще има битка, значи?
— Така изглежда. При Зъба на Еймон.
Рин поръси сол върху храната:
— Бранд ще се бие ли в нея?
— Предполагам и двамата ще се бием. Но отец Ярви има други идеи. Винаги има.
— Чувам, че е много умен и лукав мъж.
— Безсъмнено, но никога не разкрива замислите си.
— Умните са така — отвърна Рин и обърна парчетата бекон с върха на ножа си.
— Горм отправи предизвикателство на крал Удил, да уредят нещата без битка.
— Двубой? Няма по-добър боец от Удил, нали?
— В най-добрата си форма, не. Но в мента той е далеч от най-добрата си форма.
— Чух слух, че е болен. — Рин взе лопатата от пещта, седна на земята и я сложи между двете. Миризмата на месо и яйца напълни устата на Трън със слюнка.
— Вчера го видях в Залата на боговете — отвърна Трън. — Опитваше се да изглежда като изкован от желязо, но въпреки билкарските умения на отец Ярви, кълна се, той едва се държеше на крака.
— Не е на добре, особено както ни предстои битка. — Рин извади лъжица и я подаде на Трън.
— Не. Не е на добре.
Започнаха да лапат лакомо и след всичката тежка работа, Трън беше убедена, че никога през живота си не беше яла нещо по-вкусно.
— Богове — каза тя с пълна уста — жена, която прави такива хубави яйца, такива хубави мечове и носи добър ейл със себе си? Ако не се получи с Бранд, ще се омъжа за теб.
Рин прихна развеселена:
— Ако момчетата в Торлби продължат да проявяват същия интерес към мен, както досега, ще се съглася на драго сърце.
Двете се посмяха от сърце, наядоха се, понапиха се, а пещта продължи да грее лицата им.
— Знаеш ли, че хъркаш?
Трън се сепна в съня си, подскочи и разтри очи. Майка Слънце тъкмо подаваше лицето си от стоманеносивото небе.
— Споменавали са ми.
— Време е да отворим пещта. Да видим какво се е получило.
Рин взе чук и започна да кърти глинената обвивка на пещта, а Трън, сложила ръка на лицето си заради пепелта и искрите, които коварният ветрец вдигаше във въздуха, събаряше димящата жарава. Рин взе железни щипци и извади от средата на купчината нажежената до жълто пръстена делва. Стовари я върху един плосък камък, тя се пръсна на парчета сред облак бял прахоляк и Рин извади нещо отвътре, като ядка от черупката ѝ.
Стоманата примесена с костите на баща ѝ, голяма колкото юмрук топка, сияеше огненочервена.
— Добре ли се получи? — попита Трън.
Рин почука тук-там, огледа я отвсякъде и се усмихна:
— Да. Добре се получи.
Рисентофт
В песните гетландците на Ангулф Копитото връхлетели ванстерландци като ято ястреби от смрачаващото се небе.
Сбирщината на мастър Хъннан връхлетя Рисентофт като стадо овце по много стръмно стълбище.
Когато стигнаха реката, момчето с ранения крак вече едва ходеше и затова го бяха оставили на южния бряг, посърнал и стенещ от болка. Останалите бяха станали вир-вода, прегазвайки реката, а един изпусна щита си и течението го отнесе. После се лутаха в кръг заради мъглата почти до залез-слънце, когато най-после, изнурени и намусени, се натъкнаха на селото.