— Благодаря — каза тихо Лейтлин, пое ръката на Трън и успя дори слизането от седло да превърне в изящно движение.
— Тук съм да ти служа.
Кралицата задържа ръката ѝ в своята:
— Не. Ти не си родена да стоиш в прашни броячници и да броиш монети. Ти искаш да се биеш.
Трън преглътна тежко:
— Дай ми възможност.
— Скоро. — Лейтлин се доближи до нея и стисна ръката ѝ. — Клетвата за вярност е нож с две остриета. Веднъж забравих това и съжалих, повече няма да го допусна. Двете с теб ни чакат велики дела. Достойни за песните дела.
— Кралю мой? — долетя гласът на отец Ярви, пълен с тревога.
Слизайки от седлото, Удил беше залитнал и единствено благодарение на пастора си не се беше свлякъл на земята. Беше пребледнял като платно и гърдите му се надигаха и спускаха учестено под притиснатия към тях меч.
— По-късно ще поговорим. — Лейтлин пусна ръката на Трън.
— Кол, свари вода! — извика отец Ярви. — Сафрит, донеси билките ми!
— Видях този мъж да извърви сто мили в студ и лед без веднъж да залитне настрани — каза Рълф и скръсти ръце до Трън. — Кралят не е добре.
— Не е. — Трън проследи с поглед краля, който влезе, залитайки в шатрата си, прехвърлил ръка през раменете на пастора си. — И с предстояща важна битка. Лош късмет.
— Отец Ярви не вярва в такова нещо като лош късмет.
— Аз пък не вярвам в кормчиите, но един продължава да ми къса нервите.
Рълф се разсмя:
— Как е майка ти?
Трън го изгледа изпод вежди:
— Недоволна от мен, както винаги.
— Още прехвърчат искри между двете ви, а?
— Щом питаш, доста по-малко от преди.
— Оу? Явно една от двете ви е пораснала.
Трън присви очи:
— Може би е имала до себе си възрастен воин да я научи да цени семейството.
— Де всеки му такъв късмет. — Рълф се загледа в земята и се почеса по брадата. — Мислех си, може би… дали да не я навестя някой път.
— Искаш позволението ми ли?
— Не. Но би било добре да го имам.
Трън сви безпомощно рамене:
— Не бих си помислила да заставам между две млади, влюбени гълъбчета.
— Аз също. — Рълф ѝ хвърли един многозначителен поглед, после отмести очи и се загледа в нещо зад гърба ѝ. — Затова сега си тръгвам…
Трън се обърна и видя Бранд да върви към нея.
Беше чакала с нетърпение да го види отново, но когато това най-после стана, изпита остро безпокойство. Все едно влизаше за пръв път с него в тренировъчния квадрат. Със сигурност досега трябваше да са се опознали добре. Но ето че нямаше никаква представа как да се държи с него. Закачливо и непринудено като със стар другар по гребло? Превзето като девица с ухажор? Надменно като кралица Лейтлин и длъжник? Или потайно и недоверчиво като обигран комарджия, скрил зарове в шепа?
Всяка негова следваща стъпка я връщаше обратно върху замръзналото езеро — ледът пука под краката, не знаеш кога ще пропаднеш.
— Трън — каза той и я погледна в очите.
— Бранд — срещна погледа му тя.
— Не можа да ме дочакаш в Торлби, а?
Закачливо и непринудено, значи.
— Ухажорите се бяха наредили пред вратата ми, чак до доковете. Не можех да понеса повече мъжки сълзи, пролети по ненадмината ми красота. — Тя притисна показалец в едната ноздра и се изсекна шумно в калта.
— Имаш нов меч — каза той, поглеждайки към колана на кръста ѝ.
Тя пъхна пръст под гарда на дръжката, повдигна меча към него и той го изтегли с тих звън от ножницата.
— От най-добрия ковач в земите около Разбито море.
— Богове, станала е много добра. — Той потърка с палец знака на Рин в жлеба на острието, вдигна меча пред лицето си, затвори око и огледа ръба на острието по цялата му дължина. Майка Слънце блестеше ярко в гладката стомана.
— Нямаше време за украси по дръжката — каза Трън, — но започвам да го харесвам така както си е.
Бранд подсвирна тихо:
— Чудесна стомана.
— Примесена с костите на герой.
— Нима?
— Реших, че достатъчно дълго вече носих на врата си пръстите на баща ми.
Той се усмихваше, докато ѝ подаваше обратно меча и Трън осъзна, че тя също се усмихва.
— Мислех, че Рин ти отказа?
— Никой не отказва на кралица Лейтлин.
— Ъ? — На лицето му се изписа добре познатото озадачено изражение.
— Каза, че иска избрания си щит подобаващо въоръжен — отвърна Трън, прибирайки меча в ножницата.
Бранд я зяпна стъписан.
— Знам какво си мислиш. — Трън увеси рамене. — Та аз дори нямам щит.
Бранд затвори уста:
— Всъщност мислех си, че ти си щита, а също, че няма по-добър щит от теб. Ако бях кралица и аз щях да избера теб.