— Съжалявам, че ще разбия на пух и прах мечтите ти, но ти никога няма да бъдеш кралица.
— Така е, роклите ще ми стоят ужасно. — Той поклати бавно глава и отново се усмихна. — Трън Бату, избран щит.
— Ами ти? Спаси ли Гетланд? Видях ви да се събирате на брега. Удивителна гледка — все млади първенци. Да не споменавам неколцината престарели.
Бранд сви сконфузено рамене:
— Не бих казал, че спасихме каквото и да било. Убихме един възрастен селянин. Откраднахме няколко наденици. Изгорихме едно село само защото е от другата страна на река. И отведохме една жена в робство. — Бранд се почеса по главата. — Аз я пуснах да си върви.
— Просто не можеш да се сдържиш да не вършиш добрини, а?
— Не мисля, че Хъннан е на същото мнение. На драго сърце би разтръбил навред какъв срам и позор съм, но така ще даде да се разбере, че целият му поход е срам и позор, така че… — Той изду бузи и я изгледа неразбиращо. — Утре ще положа воинска клетва. Заедно с няколко момчета, които не са вадили меч в истинска битка.
— Нека баща Мир лее сълзи над начините! — Трън преправи гласа си на този на отец Ярви. — Майка Война се усмихва над резултатите! Трябва да си доволен.
Бранд заби поглед в земята:
— Предполагам.
— Не си ли?
— Изпитваш ли понякога вина? За хората, които уби, например?
— Не особено. Трябва ли?
— Не казвам, че трябва. Просто питам.
— Не.
— Е, ти си докосната от майка Война.
— Докосната? — изсумтя Трън. — Посинила ме е с шамарите си.
— Да бъда воин, заобиколен от братя по оръжие, винаги съм го искал…
— Няма такова разочарование като това от сбъднатите мечти.
— Някои неща си заслужават чакането — отвърна той и я погледна в очите.
И в този момент Трън беше напълно убедена какво означаваше този поглед. Замисли се дали прекосяването на това нейно замръзнало езеро няма да се окаже не чак толкова страшно начинание. Може би просто вървиш крачка по крачка и се наслаждаваш на тръпката от неизвестността. И тя пристъпи към него.
— Къде ще спиш?
Той не помръдна от място:
— Под звездите, предполагам.
— Избраният щит на кралицата има собствена шатра.
— Искаш да ти завиждам ли?
— Не. Става дума за много малка шатра. — Тя пристъпи отново към него. — Но има легло в нея.
— Започва да ми харесва историята ти.
— Но е студено нощем. — Направи нова крачка. И двамата се усмихваха. — Сама в леглото.
— Ако искаш да поговоря със Сордаф, с една пръдня ще ти сгрее завивките.
— Сордаф е всичко, което може да желае една жена, аз имам особен вкус. — Тя протегна ръка, разпери пръсти и приглади назад падналата пред лицето му коса. — На друг съм хвърлила око.
— Хората ни гледат — каза Бранд.
— Какво ме интересува.
Страхливец
Коленичиха в редица един до друг. Трима от младоците и Бранд. Двама бяха насочили копия към възрастен селянин. Трети плака, докато пали къщи. Последният пусна на свобода единствения им пленник.
Воини, няма що.
При все това, ето ги днес, заобиколени от воините на Гетланд в пълно снаряжение, готови да ги приветстват в братството си. Готови да застанат рамо до рамо с тях срещу ванстерландците на Гром-гил-Горм на уреченото място. Готови да ги понесат със себе си в желязната прегръдка на майка Война.
Крал Удил се беше променил много през последната година, но не към по-добро. Лицето му беше придобило същия сивкав оттенък като косата му, а зачервените му очи бяха хлътнали в големи, тъмни кръгове. Изглеждаше съсухрен, почти не помръдваше на стола си, сякаш короната му тежеше като наковалня на главата. Беше все така прегърнал изваден от ножницата меч, но ръцете му трепериха.
От едната му страна отец Ярви седеше на малко трикрако столче, а от другата кралица Лейтлин беше изпънала гордо гръб, стиснала юмруци в скута си и обхождаше събралото се множество с леден поглед, сякаш в опит да компенсира със силата си слабостта на съпруга си. Зад едното ѝ рамо Трън беше вирнала гордо остра брадичка, скръстила ръце на гърдите си, а елфическата гривна сияеше в бяло на китката ѝ. Изглеждаше като излязла от песните, самото олицетворение на избран щит, от глава до пети. Бранд не можеше да повярва, че само преди час беше станал от леглото ѝ — поне нещо хубаво в живота му.
Кралят обходи с поглед момчетата и Бранд и се покашля:
— Вие сте млади — заговори той, така тихо и пресипнало, че гласът му едва успяваше да се извиси над плющенето на шатрата му под напорите на вятъра. — Но мастър Хъннан ви е преценил като достойни. А и Гетланд е заобиколена от врагове. — Надигна се леко на стола и Бранд зърна за миг частица от човека, чиято реч на брега под Торлби го беше накарала да тръпне от вълнение. — Потегляме към Зъбът на Еймон, за да срещнем ванстерландци в битка и се нуждаем от всеки щит! — Задави се в кашлица и успя само да изграчи: — Стоманата е отговорът. — Отец Ярви се доближи до него и зашепна в ухото му.