Мастър Хъннан излезе напред с изваден меч в ръка и застана навъсен над първото момче в редицата:
— Заклеваш ли се във вярност към Гетланд?
Момчето преглътна и отвърна:
— Кълна се.
— Заклеваш ли се да служиш на своя крал?
— Кълна се.
— Заклеваш ли се да пазиш гърбовете на другарите си по оръжие в стената от щитове и да се подчиняваш на водачите си?
— Кълна се.
— Изправи се тогава, воин от Гетланд!
И момчето се изправи, по-скоро изплашено, отколкото въодушевено, а воините наоколо започнаха да удрят юмруци по гърдите си, да думкат със секири по щитовете и тупкат с ботуши по земята.
Бранд преглътна мъчително. Скоро щеше да е негов ред. Това трябваше да е най-знаменателният ден в живота му, повод за огромна гордост. Но замислеше ли се за пепелищата на Холъби и Рисентофт, за кървящия върху каменната плоча на прага си възрастен селянин и въжето на вратата на жената, гордост беше последното, което му идваше на ум.
Тълпата приветства третото „Кълна се“ на следващото момче. То не можа се изправи на крака и се наложи мъжът зад него да го вдигне рязко от земята, както се вади риба от водата.
Бранд улови погледа на Трън, усмихваше му се едва доловимо. Ако не го мъчеха съмненията му, сигурно щеше да отвърне на усмивката ѝ. „Прави добро“, каза майка му на смъртното си легло. И какво добро бяха сътворили в Рисентофт онази вечер?
Третото момче отново имаше сълзи в очите, докато полагаше клетвата си, но воините ги взеха за сълзи на гордост и го възнаградиха с още по-шумно одобрение. Тропотът и звънтенето на оръжията им опъна до скъсване нервите на Бранд.
Хъннан стисна зъби и се намръщи още повече, докато заставаше над него. Воините наоколо притихнаха.
— Заклеваш ли се във вярност към Гетланд?
— Кълна се — изграчи Бранд. Устата му беше пресъхнала.
— Заклеваш ли се да служиш на своя крал?
— Кълна се — повтори Бранд. Сърцето му щеше да изскочи.
— Заклеваш ли се да пазиш гърбовете на другарите си по оръжие в стената от щитове и да се подчиняваш на водачите си?
Бранд отвори уста, но думите така и не излязоха от гърлото му. Настъпи тишина. Усмивките повехнаха. Усещаше всички погледи, приковани в него. Чу се тихо подрънкване на метал, когато воините се размърдаха неловко на място.
— Е? — викна Хъннан.
— Не.
Настъпи неловко мълчание. Напрежението стана осезаемо, като тишината преди гръмотевица. И тогава ропотът на тълпата се понесе като вълна.
Хъннан зяпна стъписан:
— Какво?
— Стани, момче — чу се пресипналият глас на краля. Гневният ропот се усили, докато Бранд се изправяше на крака. — Не съм виждал такова нещо преди. Защо отказваш да положиш клетва?
— Защото е страхливец — кресна гневно Хъннан.
Последва нова вълна на недоволство от страна на тълпата. Момчето до Бранд го зяпна с широко ококорени очи. Рълф стисна юмруци. Отец Ярви повдигна учудено вежда. Трън направи крачка напред с изкривена от гняв уста, но кралицата повдигна пръст и тя закова на място.
Без да откъсва очи от Бранд и с изписана на лицето болка, кралят вдигна немощна ръка и въдвори тишина:
— Питах него.
— Може би съм страхливец — отвърна Бранд и се изненада от твърдостта на гласа си. — Онази вечер мастър Хъннан уби един стар селянин и аз бях прекалено изплашен да го спра. После изгори цяло село и аз не намерих смелост да се възпротивя. Изпрати трима от учениците си срещу един и аз не намерих смелост да се застъпя за нея. Да се застъпиш за слабия. Не е ли това, което се очаква от един воин.
— Назовавам те лъжец — кресна отново Хъннан. — Аз ще…
— Ти ще си затваряш устата — изръмжа отец Ярви, — докато кралят не ти каже да говориш.
Очите на оръжейника святкаха кръвнишки, но на Бранд му беше все едно. Почувства се така, сякаш огромен товар падна от раменете му. Сякаш отново държеше сам „Южен вятър“ и някой сряза въжето. За пръв път, откакто напусна Торлби, имаше чувството, че стои в светлината.
— Искате някой безстрашен, така ли? — Бранд протегна ръка и посочи с пръст. — Ето я. Трън Бату, избран щит на кралицата. В Първия сред градовете се би сама срещу седем мъже и спаси императрицата на Юга. Пеят песни за нея из земите около Разбито море! И въпреки това вие по-скоро бихте приели сред вас момчета, които не знаят от коя страна се държи копието. Що за шантава гордост е това? Що за глупост? Някога мечтаех да стана воин. Да ти служа, кралю мой. Да се бия за страната си. Да стоя рамо до рамо с братя по оръжие. — Той погледна Хъннан право в очите и сви рамене. — Ако това, което ми показа, е това да бъдеш воин, не искам да имам нищо общо с него.