Тълпата избухна за пореден път в гневен ропот и за пореден път крал Удил вдигна трепереща ръка и въдвори тишина.
— Някои от присъстващите тук може и да не харесат думите ти — каза кралят, — но това не са думи на страхливец. Някои мъже са докоснати от баща Мир. — Погледът му се извърна към отец Ярви, после към Трън и клепачът на едното му око заигра. — Също както някои жени са докоснати от майка Война. Смърт… чака всички ни. — Ръката върху меча му се разтрепери още по-силно. — И всеки трябва да намери… своя… път… към вратата ѝ…
Той политна напред. Отец Ярви скочи от трикракото столче и го подхвана преди да падне по очи, но мечът се изплъзна от ръката му и издрънча в калта. Рълф се притече на помощ и двамата с отец Ярви вдигнаха краля от стола и го понесоха към входа на шатрата му. Главата му се лашкаше. Краката му се влачеха по земята. Надигна се нова вълна от шепот, но този път изпълнен с ужас и безпокойство.
— Кралят изпусна меча си.
— Лоша поличба.
— Лош късмет в битката.
— Боговете извръщат очи от нас…
— Всички да се успокоят! — Кралица Лейтлин се изправи и обходи воините с леденостуден, укорителен поглед. — Това воините на Гетланд ли са, или бръщолевещи момиченца? — Тя взе меча на краля от земята и го притисна до гърдите си, точно като него. И нейната ръка не потрепери, очите ѝ не бяха насълзени, гласът ѝ не трепна. — Сега не е време за неувереност! Трошачът на мечове ни чака при Зъба на Еймон! Кралят може и да не е с нас, но всички знаете какво би казал.
— Стоманата е отговорът! — изкрещя Трън и елфическата ѝ гривна пламна в огненочервено.
— Стомана! — извика мастър Хъннан и вдигна високо меч над главата си. Отвсякъде се разнесе звън на метал и стотици мечове излетяха от ножниците и се стрелнаха към небето.
— Стомана! Стомана! Стомана! — ревяха стотици гърла.
Единствено Бранд мълчеше. Винаги бе смятал, че да правиш добро, означава да се биеш рамо до рамо с братята по оръжие. Възможно ли бе правенето на добро да означава да не се биеш?
На уреченото място
Армиите на Ванстерланд и Гетланд се гледаха свирепо от двата склона на плитката долина, покрита с тучна, зелена трева.
— Добро място за пасене на овце — отбеляза Рълф.
— Или за водене на битка — каза Трън. — Присви очи и обходи с поглед билото на отсрещния хълм. Никога през живота си не беше виждала и наполовина толкова многолюдна войска. Черните силуети на воините по билото се открояваха на фона на ясното небе, тук-там проблясваше острие, уловило лъчите на майка Слънце. Отпред стената от щитове на Ванстерланд беше подредена както подобава с гора от копия зад нея, но воините все още не бяха скопчали в готовност боядисаните си в разни цветове щитове. Тъмното на цвят знаме на Гром-гил-Горм висеше някъде в средата, пред него бяха пръснати безразборно стрелци с лъкове, а по фланговете им стояха готови за действие малки групи от леко въоръжени бойци.
— Такава прилика с нашата войска — промърмори отец Ярви, — все едно гледаш в огромно огледало.
— С изключение на проклетата елфическа кула — каза Трън.
Зъбът на Еймон се издигаше над оголени скали в единия край на ванстерландския фронт — куха кула, висока, тънка и права като меч, паяжина от кръстосани греди елфически метал.
— Какво е била преди? — попита Кол, зареял смаян поглед в кулата.
— Кой знае? — отвърна пасторът. — Сигнална кула? Паметник на високомерието на елфите? Храм на Единствен бог, когото разкъсали с магията си?
— Ще ти кажа какво ще стане оттук насетне. — Рълф оглеждаше мрачно строената в подножието на кулата войска. — Надгробен камък. На стотици.
— На стотици ванстерландци — отсече Трън. — Нашата войска е по-голяма.
— Може — каза Рълф. — Но битките се печелят от изпитани воини, ветерани, а там бройката е горе-долу същата.
— Освен това Гром-гил-Горм е известен с това, че винаги държи скрита от погледа на врага конница — каза отец Ярви. — Силите ни са равностойни.
— А само една от войските е предвождана от краля си. — Рълф хвърли поглед назад към лагера. Удил не беше станал от леглото си от вчера вечерта. Хората започнаха да говорят, че стои на прага на Последната врата и отец Ярви не отрече.
— Дори победа в днешната битка ще отслаби силите на Гетланд — каза пасторът. — И баба Вексен добре го знае. Тази битка е част от плановете ѝ. Знае, че крал Удил никога не би отхвърлил такова предизвикателство. Единственият начин да победим днес, е да не влизаме в битка.