Беше го излъскал като огледало, от дръжката до върха, една дузина пъти. Беше седял така цяла нощ, докато звездите постепенно не угаснаха и майка Слънце не подаде лицето си иззад Зъба на Еймон. Стоманата нямаше да стане по-лъскава, острието нямаше накъде повече да се точи. Но той продължи да търка и нарежда молитви към майка Война. Всъщност, една и съща молитва:
— … пощади я, пощади я, пощади я…
Искаш каквото нямаш. После го получаваш и получиш ли го, веднага те налягат съмнения. А когато се окаже, че може да го загубиш, осъзнаваш, че го искаш повече от всичко на света.
Отец Ярви мълвеше свои молитви, докато разбъркваше отвара в окачено над огнището котле, от време на време бъркаше в различни торбички и добавяше още изсушени листа, а отварата му миришеше на мръсни крака.
— Мисля, че вече можеш да спреш — каза му той.
— Не мога да вляза в квадрата с нея. — Бранд обърна острието на другата страна и продължи да търка с яростно настървение. — Освен да лъскам меча ѝ и да се моля за нея, друго не ми остава. И това ще продължа да правя, колкото мога.
Знаеше, че Трън няма да покаже страх. Тя дори като че ли се усмихваше, когато седна, облегна лакти на коленете си и провеси длани между тях. На лявата си ръка, над блестящата елфическа гривна, беше сложила стоманен гард, но в това се състоеше цялата ѝ броня, останалото беше просто кожа, пристегната здраво с колани и ремъци, така че да няма нищо провиснало, за което да я хванеш. Кралица Лейтлин застана до нея и започна да сплита стегнато косата ѝ — пръстите ѝ работеха чевръсто и уверено, нито следа от треперене, все едно я приготвяше за сватба, а не за двубой на живот и смърт. Това бяха две смели лица, спор нямаше. Може би най-смелите в целия лагер, независимо, че те двете имаха да губят най-много от предстоящия двубой.
Затова, когато Трън го погледна, той ѝ кимна уверено и опита да придаде смело изражение на лицето си. Поне това можеше да направи. Освен да продължи да лъска стоманеното острие и да се моли наум.
— Готова ли е? — попита го отец Ярви.
— Това е Трън. Винаги е готова. Каквото щат да си мислят онези глупаци.
Воините бяха започнали да се събират от зазоряване и сега стояха в плътна, шепнеща тълпа между шатрите и надничаха над раменете на онези пред тях. Мастър Хъннан беше в предната редица и беше свъсил вежди с такава сила, че сбръчканото му чело аха да се разцепи от напрежение. Бранд виждаше смайването и отвращението, изписано на лицата им. Някакво си момиче да се бие за честта на Гетланд, докато доказали се воини стоят отстрани. При това момиче, което не беше издържало воинско изпитание и бе назовано убиец. Момиче, без ризница и щит.
Но когато Трън се изправи, по нищо не личеше, че я е грижа за мнението им. Изглеждаше точно като Скифър, но по-висока и широкоплещеста, същевременно тънка и жилава като паяк. Тя разпери ръце, раздвижи пръсти и стиснала зъби и присвила свирепо очи, прикова поглед в долината.
Кралица Лейтлин постави ръка на рамото ѝ:
— Нека майка Война стои до теб, мой избран щит.
— Винаги е до мен, кралице моя — отвърна Трън.
— Време е. — Отец Ярви отсипа от отварата в чаша и я подаде на Трън. — Изпий това.
Трън я помириса и дръпна рязко назад глава:
— Вони ужасно!
— По това си приличат най-добрите отвари. Ще изостри сетивата ти, ще забърза ръцете ти и ще притъпи болката.
— Това не е ли измама?
— Майка Изриун ще приложи всеки номер, който знае. — И Ярви протегна отново ръка с чашата в нея. — Важното е да победиш, останалото е прах на вятъра.
Трън стисна с два пръста нос, обърна чашата на един дъх и се изплю с изкривено от погнуса лице.
Рълф пристъпи към нея с щит в ръце. Държеше го като поднос, а на него лежаха два прясно наточени ножа.
— Сигурна ли си, че не искаш ризница? — попита я.
Трън поклати глава:
— Бързината е най-добрата броня и оръжие. Бързина, изненада и агресия. Но и тези ще ми влязат в работа. — Тя взе ножовете и ги прибра в каниите, една на кръста ѝ, другата отпред на гърдите.
— Още един за късмет. — Бранд ѝ подаде направения от Рин кинжал. Същият, който беше пропътувал с двама им целия път по „Божествена“ и „Непристъпна“ и обратно. Кинжалът, който му спаси живота в степта.
— Ще го пазя — каза Трън и го втъкна в колана на кръста зад гърба си.
— Предпочитам той да пази теб — смотолеви Бранд.
— Това са много остриета — отбеляза отец Ярви.
— Веднъж бях сварена неподготвена, без нито едно, и преживяването никак не ми допадна — отвърна Трън. — Така поне няма да умра, защото не е имало с какво да отвърна на ударите.
— Няма да умреш. — Бранд се постара гласът му да не покаже страх и неувереност, без значение, че сърцето му щеше да се пръсне от тях. — Ще убиеш копелето.