Усука се и затърси пролуката, оставена от такъв мощен замах, но такава не намери. Горм владееше гигантското си острие с лекотата и прецизността, с която майка ѝ иглата — в движенията му нямаше сляпа ярост, само пълен контрол. В очите му имаше спокойствие. Големият, колкото врата, щит не помръдваше и на косъм встрани от отреденото му място.
Трън прецени първата размяна на удари като равностоен сблъсък и се изтегли плавно назад, откъдето да планира следващия си ход. Откъдето да забележи пролука в защитата му.
Бавно и много внимателно, Трошачът на мечове просто пристъпи крачка напред към средата на квадрата, завъртя наляво-надясно огромен ботуш и вкопа подметка в калта.
— Да! — изсъска Рълф при последвалата вихрушка от удари, с които Трън засипа Горм. — Да! — Остриетата ѝ изчаткаха по щита, оставяйки пресни бразди по дървото. Бранд беше стиснал юмруци с такава сила, че ноктите му се бяха забили до кръв в дланите.
Той ахна стреснато, когато Трън се претърколи в тревата под сребристата дъга на свистящото острие на Горм, изскочи озъбена от другата страна и стовари секира в щита му. Той замахна да я прониже, но тя изби удара, небрежно, почти без усилие и се оттегли отново, възползвайки се от свободното пространство зад гърба си. После тръгна настрани, в онова пиянско залитане, на което я беше научила Скифър, размахвайки хаотично оръжия и Горм се прикри зад щита си и започна да я следи изпитателно над горния ръб.
— Предпазлив е — изсъска Лейтлин.
— Изгуби „бронята“ на предсказанието си — промърмори отец Ярви. — Страхува се от нея.
Кралят на Ванстерланд направи нова крачка напред и пак вкопа ботуш в земята, така дълбоко, все едно полагаше основите на тронна зала. И пак застана неподвижно като скала. Трън не спираше да напада, беше непрекъснато в движение.
— Сякаш майка Море се сблъсква в баща Земя — промълви Рълф.
— В тази битка майка Море винаги побеждава — каза Лейтлин.
— Ако времето е на нейна страна — добави Ярви.
Бранд не можеше да гледа повече, мижеше и извръщаше очи, но после пак ги отваряше.
Щитът на Горм беше непоклатим като крепостни порти. Да имаше двайсет силни мъже и таран, Трън пак нямаше да успее да го пробие. Заобикалянето му също не беше лесна работа. Никога досега не беше виждала такова умело боравене с щит. Бързо го вкарваше в употреба и още по-бързо се прикриваше зад него, но тя забеляза нещо — държеше го високо. С всяка следваща крачка този негов огромен ботуш биваше изнасян все по-напред и по-напред, все повече от крака се подаваше изпод долния ръб на щита. И с всеки следващ поглед към него ѝ изглеждаше като най-удачното място за удар.
Изкушаващо, така изкушаващо.
Прекалено изкушаващо?
Само глупак не би очаквал някоя хитрина от боец като Горм, а Трън не беше глупачка. „Трябва да си по-бърза, по-корава и по-умна“, казваше Скифър. И Трън имаше своите си хитрини.
Прикова очи в ботуша, облиза устни при вида на всичката тази изложена на показ плът, достатъчно дълго, за да е сигурна, че той ще забележи къде гледа. Едва тогава тръгна отново в атака. Мечът му се стрелна напред иззад щита, но тя беше готова и се шмугна с лекота покрай него, замахвайки едновременно с това със секирата, на височината на раменете му, не ниско, където щеше да я очаква. Видя го да облещва очи. Той се дръпна рязко назад и вдигна щита, навреме, за да избие с горния ръб дръжката на секирата, но достатъчно бързо. Облото острие се стовари в рамото му и от ризницата му хвръкнаха бримки.
Трън очакваше, че подобен удар ще го накара да отстъпи, ще го повали дори, но той отърси секирата ѝ от рамото си, все едно беше перце, и моментално се хвърли към нея. Озова се близо, прекалено близо, за да използва меча си. Горният ръб на щита му обаче попадна в устата на извадената от равновесие след замаха си Трън и я запрати залитайки назад. Не я заболя, не я разколеба, не я замая дори. Изненадата от удара единствено успя да изостри повече сетивата ѝ. Тя чу Горм да реве, зърна проблясък от лъчите на майка Слънце в стомана и се дръпна назад, пропускайки пред себе си свистящото острие на меча му.
И в тази размяна на удари никой не надделя, но сега и двамата кървяха.
Кръв. Имаше я по ризницата му. По ръба на щита му. По острието на секирата ѝ. По устата ѝ. И тя се озъби свирепо насреща му и изплю червена плюнка в тревата между тях.