Всеки дъх раздираше гърдите ѝ, имаше чувството, че се носи във въздуха. И се усмихваше. Усмихваше се до уши.
От резката на лицето на Горм и разцепения му нос течаха струйки кръв и попиваха в брадата му.
Беше уморен, беше ранен и започваше да става непредпазлив. Трън беше открила слабостите му и той го знаеше. Тя виждаше страха в очите му. И колебание, все по-силно и осезаемо.
Сега щитът му беше още по-високо, за да предпазва нараненото му лице. Стойката му не беше вече така стегната, а тежкият меч не така сигурно стиснат в ръката му. А левият му крак беше още по-силно изнесен напред, целият навън, незащитен, чак до коляното.
Може и в началото да е било номер, хитрина, но имаше ли хитрина, която да я спре сега? Трън дишаше огън, бълваше светкавици. Тя беше бурята, шеметна вихрушка. Превъплъщение на майка Война.
— Смъртта ти идва! — изкрещя насреща му тя, но думите ѝ бяха удавени в рева на тълпата.
Сега ще убие Трошача на мечове и ще отмъсти за баща си, ще се докаже като най-великия боец в земите около Разбито море. Най-великият боец в целия свят! Какви песни щяха да пеят за нея!
Започна да го изтиква в кръг, докато не се озова с гръб към ванстерландци, с гръб на изток. Майка Слънце го прониза с лъчите си в очите и той замижа, извърна глава, остави протегнатия напред крак незащитен. Тя го подмами с лъжливо движение нагоре и той побърза да атакува, но ударът му бе зле премерен. Трън намести пръсти около дръжката на меча, приклекна под замаха му и с крясък замахна в широка дъга отстрани.
Стоманата, изкована с костите на баща ѝ, попадна в крака на Горм, малко над глезена. Трън вложи в удара всичката си сила, гняв и умения. Това беше моментът на победата ѝ. Моментът на отмъщението ѝ.
Но вместо да премине с лекота през плът и кост, острото като бръснач острие удари в метал. Ръката на Трън изтръпна и тя загуби равновесие и залитна напред.
Скрита броня. Под разкъсаната кожа на ботуша на Горм лъщеше стомана.
В следващия миг Горм се хвърли напред, бърз като змия, далеч не така уморен и ранен, колкото изглеждаше. Закачи с къс удар меча ѝ и го изби от изтръпналите ѝ пръсти.
Трън замахна с кинжала, но той пресрещна ръката ѝ с щита си и заби металната топка в средата му в гърдите ѝ. Усещането бе като от ритане от кон. Трън се запрепъва заднешком и само по чудо успя да се задържи на крака.
Гром я изгледа свирепо над щита си и сега беше негов ред да се усмихне:
— Достоен противник си — каза ѝ. — По-опасна от всеки друг. — Той пристъпи напред, постави ботуш върху падналия на земята меч на Трън и го натика мощно в калта. — Но сега твоята смърт идва.
— О, богове — изграчи Бранд и усети да го облива леденостудена вълна.
Сега Трън се биеше с два ножа, нямаше обхват и Горм я преследваше из квадрата с широки замаси на дългия си меч и нито следа от умора в движенията.
Воините на Гетланд утихнаха за сметка на тези от другата страна на квадрата, чиито викове се удвоиха.
Бранд се молеше Трън да стои колкото можеше по-далеч от Горм, но вътрешно съзнаваше, че единственият начин да го победи бе да се доближи до него. И естествено, тя направи точно това — приклекна под поредния му широк замах и се хвърли напред. Замахна отгоре, свирепо, светкавично, но Горм вдигна щит и острието на ножа ѝ потъна между две от дъските и остана забито до дръжката.
— Убий го! — изсъска кралица Лейтлин.
Трън замахна към дясната ръка на Горм докато той я изнасяше назад за пореден замах с меча и острието на кинжала разпра ризницата му — хвръкнаха стоманени бримки, пръсна кръв и огромният меч падна от ръката му.
Или той сам го пусна. Трън замахна да го наръга, но пръстите му се скопчаха около китката ѝ с отчетлив, ужасяващ звук, който подейства на Бранд като удар с юмрук в корема.
— О, богове — простена пресипнало той.
Дъх
Трън стрелна назад ръка към кинжала на Бранд на кръста ѝ, но лакътят ѝ се закачи в ръба на щита на Горм, който в този момент пристъпваше към нея. Пръстите му продължаваха да стискат китката на ръката ѝ с ножа в нея и той започна да я извива нагоре, а елфическата гривна се впи в плътта ѝ. Той пусна щита и я сграбчи за ръкава на другата ръка.
— Спипах те! — озъби се в лицето ѝ.
— Не! — Трън се изви назад, сякаш се бореше да се отскубне от ръцете му и той я дръпна обратно към себе си. — Аз те спипах!
Възползвайки се от силата му, Трън стовари чело в брадичката му. Главата на Горм се лашна назад и Трън опря коляно в гърдите на Гром, изкрещя и измъкна ръкава на дясната си ръка от омаломощените му пръсти.
Лявата обаче оставаше стегната в смазващата му хватка. Оставаше ѝ само едно. Последен шанс. Тя измъкна кинжала на Бранд от колана си и замахна към гърлото на Горм.