Той вдигна ръка да се предпази и острието я прониза точно в средата — оформеният като преплетени змии гард на дръжката плесна в масивната му длан. Оголила зъби, Трън започна да натиска с всички сили. Щитът още висеше на ремъците от ръката на Горм, тя трепереше от напрежение, но въпреки усилията на Трън, той успя да спре върха на кинжала току над гърлото си. Беше изкривил устни, стиснатите му зъби розовееха от кръв, ръката му трепереше, но острието не помръдна повече.
И тогава, независимо от пронизаната си длан, огромните му пръсти бавно се затвориха и приковаха тези на Трън към дръжката на кинжала.
Тя напрегна всяко мускулче по тялото си в опит да забие почервенялото острие в гърлото му, но силен мъж не се побеждава със сила, а Трън не беше срещала по-силен мъж от Трошача на мечове. След като се увери, че и двете ѝ ръце са приковани неподвижно, той вкара рамо, изръмжа и започна да я извива назад към края на квадрата. Кръвта му потече от пронизаната му длан надолу по дръжката на кинжала, гореща върху смачкания в пръстите му юмрук на Трън.
Гром свали на колене извилата назад гръб Трън, току пред ванстерландските воини покрай квадрата и от гърлото на Бранд се откъсна задавен стон.
Елфическата гривна гореше огненочервена под лапата на Горм, светлината ѝ прозираше през плътта и очертаваше в черно костите на пръстите му, които продължаваха да стискат с всички сили. Накрая Трън изпъшка през стиснати зъби и ножът се изплъзна от пръстите ѝ, отскочи от рамото ѝ и падна в тревата. Тогава Горм пусна китката ѝ и я стисна здраво за гърлото.
Бранд тръгна напред, но Рълф и отец Ярви го сграбчиха за двете ръце и успяха да го задържат.
— Не! — изсъска в ухото му кормчията.
— Да! — изписка пронизително сестра Изриун с грейнало от радост лице.
Не можеше да си поеме дъх.
Всяко добре тренирано мускулче в тялото ѝ беше напрегнато до скъсване, но Горм беше прекалено силен и продължи да я натиска назад. Тя чу пръстите си да пукат под натиска му върху дръжката на кинжала на Бранд. Протегна другата си ръка и затърси пипнешком падналия в тревата нож, но не го намери. Замахна и удари с юмрук коляното му, но в ръката ѝ не беше останала сила. Посегна към лицето му, но успяваше само да драпа немощно с пръсти по окървавената му брада.
— Убий я! — изкрещя майка Изриун.
Горм натисна отново и успя да извие още повече гърба на Трън към земята, кръвта от окървавената му уста покапа по бузата ѝ. Гърдите ѝ се надигаха, но въздух нямаше.
Не можеше да си поеме дъх. Лицето ѝ изгаряше. Кръвта бучеше в ушите ѝ с такава сила, че тя почти не чуваше виковете около квадрата. Задраска с нокти по ръката на Горм около врата си, но в пръстите ѝ нямаше сила, а ръката му беше като изкована от желязо, като издялана от дърво, безмилостна като корените на вековно дърво, способни с времето да разпукат дори скала.
— Убий я! — Въпреки, че виждаше триумфалното изражение на лицето на майка Изриун, Трън почти не чуваше виковете ѝ. — Върховният крал постановява! Единствен бог повелява!
Очите на Горм се стрелнаха настрани към пастора му и едната му скула потрепна. Хватката му около гърлото ѝ сякаш отслабна, но тя не беше сигурна, че не си въобразява — може би просто нейната хватка отслабваше и животът ѝ се изплъзваше между пръстите ѝ.
Не можеше да си поеме дъх. Притъмняваше пред очите ѝ. Стоеше пред Последната врата и не ѝ бяха останали повече хитрини. Смърт изтегли резето и отвори широко вратата. Трън застана на прага ѝ.
Но Горм не я бутна от другата страна.
Като през сива пелена, тя видя челото му да се сбръчква.
— Убий я! — пищеше майка Изриун, все по-пронизително, все по-яростно. — Баба Вексен настоява! Баба Вексен заповядва!
Окървавеното лице на Горм се разтресе от спазъм, от окото, през скулата, чак до брадичката. Извитите му назад устни се отпуснаха и той ги затвори и стисна. Пръстите на дясната му ръка се разтвориха и Трън пое трепереща дъх. Светът се завъртя и тя усети, че пада заднешком и се претъркулва в тревата.
Бранд не можеше да повярва на очите си — Горм пусна Трън, обърна се спокойно и се вторачи в Изриун. Кръвожадните викове на воините му около квадрата постепенно утихнаха, онези по склона зад тях също и над долината се спусна тишина.
— Аз съм Трошачът на мечове. — Горм постави внимателно длан на гърдите си. — Що за лудост те кара да си мислиш, че можеш да ми говориш така?
Изриун посочи към давещата се в кашлица, повръщаща в тревата: