Бранд нямаше представа как да отвърне на подобни хвалебствия, затова просто замълча.
— Знаеш ли, че Рълф претопи обеците си от пътуването ни и направи ключ?
— За кого?
— За майката на Трън. Ще ги женим следващата седмица в Залата на боговете.
— Оу… — примигна озадачено Бранд.
— Рълф остарява. Не иска да си го признае, но е готов да се оттегли. — Ярви извърна очи към Бранд. — Мисля, че ще се справиш отлично на мястото му.
— Оу. — Бранд нямаше думи.
— Може да се присъединиш към Кол и Сафрит и станеш част от малкото ми обкръжение. — Всяка казана от отец Ярви дума беше добре премерена, думи като тези не се казваха по невнимание или случайност. Знаеше колко точно да предложи. — Ще си близо до мен. Близо до кралицата. И избрания ѝ щит. Ще бъдеш кормчия на пасторския кораб. — Бранд си спомни за деня, в който стоя на платформата на кърмата, екипажът думкаше по греблата, а майка Слънце огряваше водите на „Непристъпна“. — Ще стоиш от дясната страна на човека, който стои от дясната страна на краля.
Бранд потри замислено върховете на пръстите си с палец. Знаеше, че трябва да сграбчи подобна възможност. Хората като него не получаваха много такива предложения. И въпреки това нещо му подсказваше да не прибързва.
— Ти си мъдър и лукав мъж, отец Ярви, а аз не се славя с кой знае колко остър ум.
— А би могъл, ако започнеш да го използваш по-често. Но това, което искам на първо време от теб, са здравата ти ръка и доброто сърце.
— Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Но първо се увери, че искаш да чуеш отговора.
— Кога започна да замисляш двубоя между Трън и Гром-гил-Горм?
Отец Ярви присви леко светлите си очи:
— Един пастор се осланя на вероятности и възможности. Тази ми хрумна много отдавна.
— Когато те спрях на излизане от Залата на боговете?
— Тогава ти казах, че всеки човек има различна представа за добро. Обмислях възможността за предизвикателство от жена, която знае как да борави с меч. Прославен воин като Горм няма как да откаже предизвикателството на жена. И при все това, ще се страхува от нея. Повече, отколкото от всеки мъж.
— Значи вярваш в предсказанието?
— Вярвам, че той вярва в него.
— И за това доведе Скифър, за да я обучава.
— Само една от причините. Императрица Теофора обичаше редките неща, но също така кръвопролитията. Реших, че момиче воин от севера ще е достатъчно интригуваща рядкост, че да ми осигури аудиенция при нея. Но Смърт изпрати преждевременно Теофора през Последната врата. — Ярви въздъхна. — Добрият пастор е винаги отправил поглед в бъдещето, но то е загърнато в мъгла. Събитията не винаги потичат в браздите, които си им изкопал.
— Като сделката ти с майка Скаер.
— Поредната надежда. Поредният риск. — Отец Ярви се облегна на дънера на дървото. — Имахме нужда от съюз с Ванстерланд, но Изриун провали плановете ми. Но все пак отправи предизвикателството и двубоят бе за предпочитане пред битката. — Той говореше бавно, спокойно и равнодушно, все едно говореше за редене на игрални плочки по масата, а не за съдбите на хора, които познаваше.
Бранд усети устата му да пресъхва:
— Ами ако Трън беше умряла в този двубой?
— Тогава щяхме да пеем тъжни песни над погребалната ѝ могила и весели песни за геройските ѝ подвизи. — В очите на Ярви се четеше равнодушието и пресметливостта на касапин, оглеждащ стадо и преценяващ от кои от животните ще изкара най-много печалба. — Но така и ние, и ванстерландци нямаше да пропилеем силите си в битка помежду ни. Аз и кралица Лейтлин щяхме да се прострем в краката на баба Вексен и да молим за прошка, да ѝ дадем златни обещания. Крал Удил щеше да се възстанови с ненакърнена чест. И след време щяхме да хвърлим отново заровете.
Нещо в чутото зачовърка мислите на Бранд, като малка кукичка, която не спира да драска:
— Всички мислеха, че крал Удил стои на прага на Последната врата. Откъде можеше да си сигурен, че ще се възстанови?
Ярви понечи да отговори, но застина с наполовина отворена уста. Извърна поглед към вратата, иззад която долитаха ударите на чука на Рин, после пак към Бранд:
— Мисля, че си по-умен, отколкото се изкарваш, Бранд.
Бранд имаше усещането, че стои върху тънък лед, че пукнатините тръгват от краката му и връщане назад няма, само път напред.
— Ако ще заставам от дясната ти страна, искам да знам истината.
— Веднъж ти го казах, истината е като доброто — различно нещо за всеки човек. Моята истина е, че крал Удил е мъж, изкован от желязо. Желязото е здраво и от него стават остри ножове. Но то също така е крехко и не се огъва. А понякога се налага да бъде огънато.
— Той никога нямаше да сключи съюз с ванстерландци.