— Лош късмет за теб може би, — промърмори Сафрит и пусна в огъня едно снопче от брадата на Бранд, — но добър за нея.
— Ще ви кажа какво е лош късмет в любовта — въздъхна отец Ярви. — Лош късмет в любовта е да дадеш клетва никога да нямаш любов в живота си. Колкото повече остарявам, толкова по-малко топлите грижи и нежността на баба Вексен ми изглеждат като добра сделка.
— Аз имах жена — каза Досдувой, седна обратно до огъня и намести внимателно насинения си от ритника на Трън задник, — но тя умря.
— Това, че си я смазал с телесата си, не се брои за лош късмет — подметна Одда.
— Не е смешно — отвърна гигантът, но ако се съдеше по кикота около огъня, екипажът не беше съгласен с него.
— За мен жена няма — обяви Одда. — Не вярвам в такова нещо като съпруга.
— Убедена съм, че всички жени са на едно мнение с теб — каза Сафрит. — От друга страна, дожалява ми за ръката ти, горката, прокълната да е единствената ти любовница.
Одда се ухили и изпилените му зъби блеснаха на светлината на огъня:
— Ти за ръката ми не бери грижа. Тя е нежна любовница, която никога не отказва.
— И за разлика от всички нас, зловонният ти дъх не я отблъсква — отвърна Сафрит, изтръска няколко кичурчета брада от рамото на Бранд и седна до огъня. — Готов си.
— Ще ми заемеш ли ножиците? — попита Скифър.
Сафрит огледа сивия мъх по главата ѝ:
— Май нямаш много за подстригване.
— Не са за мен. — Тя кимна към Трън, която излизаше от падинката, закуцука към огъня, като същевременно търкаше чорлавата си глава, от която стърчаха кичури навсякъде. — Мисля, че едно от агънцата ми се нуждае от стригане. Досдувой доказа, че тази „метла“ на главата ѝ е слабост.
— Не. — Трън захвърли тренировъчните оръжия на земята и прибра няколко кичура зад ушите си. Странен жест от страна на човек, който обикновено не го вълнуваше как изглежда.
Скифър я изгледа учудено:
— Не смятах суетата за един от многото ти недостатъци.
— Обещах на майка ми — отвърна Трън, грабна една питка и натъпка с мръсни пръсти половината в устата си. Може и да не успя да победи трима в квадрата, но Бранд не се съмняваше, че в момента беше способна да ги надяде.
— Не мислех, че те интересува толкова какво мисли майка ти — каза Скифър.
— Така е. Като таралеж в гащите ми е. Вечно нарежда как да правя това или онова и никога не е както аз искам. — Трън заби зъби в питата и откъсна огромно парче, задъвка и продължи с пълна уста, от която полетяха трохи. — Все кърши ръце какво ще си помислят хората, какво могат да ми направят, как мога да пострадам или как ще я изложа. Яж така, говори така, усмихвай се така, пикай така.
Докато я слушаше, Бранд не можа да спре да мисли за сестра си, сама у дома, без никой до себе си и гневът се прокрадна незабелязано:
— Богове — изръмжа внезапно той. — Има ли благословия на този свят, която да не си способна да изкараш проклятие?
Трън свъси вежди и продължи да дъвче, издула бузи:
— Това пък какво означава?
— Означава, че имаш майка, която я е грижа за теб и дом, в който си в безопасност, но ти пак се оплакваш!
Настъпи неловко мълчание около огъня. Отец Ярви присви очи, Кол облещи своите, а Фрор повдигна озадачено вежди.
Трън преглътна бавно и на лицето ѝ се изписа такава изненада, все едно ѝ бяха ударили шамар. Всъщност, по-голяма изненада, защото в последно време беше свикнала да отнася шамари от Скифър по всяко време.
— Как само мразя… хората — промърмори тя и грабна питката от ръката на Сафрит.
Знаеше, че не бива, но като никога, Бранд не можеше да задържи езика си зад зъбите:
— Не се безпокой. — Той се загърна с одеялото си и ѝ обърна гръб. — И те изпитват същото към теб.
Проклети да са
Миризмата на храна накара Трън да сбърчи нос. Тя примига, отвори очи и моментално разбра, че нещо не беше наред. Не помнеше кога за последно се беше събуждала без помощта на ботуша на Скифър.
Явно дъртата вещица все пак имаше сърце. Припомни си съня си — някакво куче я ближеше по главата — и Трън се опита да го прогони от мислите си. Сънищата може и да бяха послания от боговете, но проклета да бе, ако можеше да прозре смисъла на такова послание. Кол беше клекнал до водата, роптаеше и миеше паници.
— Добро утро — каза му и се протегна доволно. Болката в ръцете и гърба ѝ беше почти приятна. В началото сутрин едва успяваше да се размърда от всичкото гребане и тренировки, но напоследък откри, че беше свикнала с тежката работа и мускулите ѝ бяха корави като дърво и жилави като въжета.