— Богове — прошепна отново той. Наистина ли беше избрал това? Вместо приличен, безопасен и скучен живот в ковачницата на Гейден?
— Скифър! — провикна се настоятелно отец Ярви.
Възрастната жена седеше намръщена с кръстосани крака под едно от дърветата, загледана в угасналия огън, все едно отговорът на всичките им проблеми беше скрит някъде там в пепелта.
— Не! — кресна тя през рамо.
— Стрели! — изкрещя пронизително някой и Бранд ги видя — черни трески високо в небето, понесени от вятъра. Една се заби наблизо в тревата и вятърът разроши перата ѝ. Един по-силен порив и това тънко парче дърво с малко метал на края можеше да стърчи от гърдите му. Щеше да умре на тази могила, под кървавото небе, никога повече нямаше да види сестра си, нито пристанището, нито бунището на Торлби. Дори омразните неща изглеждаха прекрасни, погледнати от мястото, на което стоеше в момента.
— Съберете стената от щитове, мързеливи псета! — изрева Рълф и Бранд се втурна напред, между Фрор и Одда. Дърво и метал изстъргаха, когато скопчиха щитове — левият ръб зад този на човека отляво, десният пред този на човека отдясно. Беше го правил хиляди пъти в тренировъчния квадрат и ръцете и краката му се движеха сякаш от само себе си. И слава на боговете за това, защото имаше чувството, че главата му е пълна с кал. Мъже с копия и лъкове се струпаха зад стената, тупаха по раменете онези с щитовете отпред, ръмжаха окуражения. Работата им щеше да е да довършат всеки, промъкнал се през стената, както и да попълват празнините в нея, когато някой паднеше. Когато някой умреше, защото скоро щяха да умрат хора, тук, днес, скоро.
— И преди закуска, копелета! — викна гневно Одда.
— Тръгна ли да убивам някого и аз бих го искал гладен — изръмжа Фрор.
Сърцето на Бранд напираше да изскочи, коленете му трепереха от нетърпение да побегне назад, но зъбите му скърцаха от стискане, от увереност, че трябва да остане. Рамо до рамо с екипажа си, братята си, семейството си. Размърда рамене, просто да се увери, че още са притиснати в тези на другарите му. Богове, щеше да се напикае.
— Как се сдоби с белега? — изсъска той.
— Сериозно, сега ли? — изръмжа Фрор.
— Предпочитам да умра, знаейки нещо за човека до мен.
— Така да бъде. — Ванстерландецът разтегли устни в налудничава усмивка и здравото му око се облещи бяло насред синята боя. — Като тръгнеш да умираш, ще ти кажа.
Отец Ярви беше клекнал зад стената и крещеше нещо на езика на хората коне, опитваше се да даде възможност на баща Мир, но единственият отговор, който получи бяха още стрели. Чаткаха в щитовете, профучаваха над главите. Една намери пролука до нечий крак и собственикът му закрещя.
— Денят принадлежи на майка Война — промърмори отец Ярви и намести ръка върху дръжката на извития си меч. — Дай им урок по стрелба с лък, Рълф.
— Стрели! — извика кормчията и Бранд отстъпи крачка назад и изви щит на една страна, за да отвори пролука за стрелците отзад. Рълф пристъпи до него с опъната до скъсване тетива. Бранд усети полъха от политащата стрела по бузата си и скопчи отново щит с този на Фрор.
Остър писък откъм ездачите проехтя над равнината — стрелата беше попаднала в целта — и мъжете в стената изкрещяха въодушевено, разсмяха се и на свой ред показаха на врага своите решителни лица, обезумели, животински лица. На Бранд не му беше до смях. На Бранд му се пикаеше.
Тактиката на хората коне беше известна — отделни ездачи доближават, прелитат покрай врага, опитват се да го подмамят да нападне и не спират да го тормозят със стрелите си. Но добре построената стена от щитове не беше лесна плячка за стрели, а и този черен лък в ръцете на Рълф се оказа още по-страховит в действие. С височината на могилата в негова полза, обхватът на кормчията беше по-голям от този на врага и, независимо от годините му, беше ужасяващо точен. Спокоен като повърхността на езеро и непоклатим като канара, той продължи да пуска стрела след свистяща стрела. Екипажът изригна въодушевено, когато една от тях успя да повали коня на един от приближилите ездачи, после отново, когато свали друг от седлото. Останалите се изтеглиха обратно извън обхвата на лъка и се събраха с основната група.