— Не могат да ни нападнат отстрани заради завоя на реката. — Отец Ярви се мушна между Бранд и Одда и надникна над щитовете. — Нито да се възползват от конете си, заради канарите в основата на могилата, а и наклонът е в наша полза.
— Не го танцувам за пръв път този танц — каза Рълф и изтегли поредна стрела от колчана. — Сега ще дойдат пеша. И ще се разбият в стената ни както майка Море се разбива в скалите.
Но скалите не изпитват болка. Скалите не кървят. Скалите не умират. Бранд се надигна на пръсти, надникна над стената от щитове и видя ужаките да скачат от седлата и да се приготвят за ново нападение. Бяха толкова много. Според него превъзхождаха екипажа им две към едно. Поне две към едно.
— Какво искат от нас? — прошепна той и уплахата в гласа му го изплаши още повече.
— Има дни, в които може да се питаш какво иска от теб човек. — В този на Фрор нямаше и следа от страх. — В други просто му разцепваш главата със секирата си. Този е от втория вид.
— Ще ги посрещнем тук! — изрева Рълф. — Когато извикам „напред“, изтикваме копелетата надолу по склона. Изтикваме ги, изколваме ги, стъпкваме ги. Пазете си милостта за друг път, ясно? Стрела.
Щитовете се разтвориха отново и Бранд видя тичащи мъже. Стрелата на Рълф улучи един от тях в гърдите и го повали на колене. Онзи изпищя и протегна умолително ръка към препускащите покрай него.
— Дръжте се сега, момчета! — провикна се Рълф, захвърли лъка си в тревата и сграбчи едно копие. — Дръжте се!
Мъжете в стената ръмжаха, плюеха, шепнеха молитви към майка Война, почти допрели устни до дървото на щитовете. Запръска дъжд и шлемовете и металните кантове на щитовете се покриха със ситна роса и Бранд имаше чувството, че всеки момент ще се напикае.
— О, единствен Боже! — извика Досдувой в момента, в който врагът приближи и вече чуваха стъпките им по склона. — Всемогъщи Боже! Всезнаещ Боже! Покоси тези неверници!
— Аз лично ще покося копелетата! — изкрещя Одда.
Сблъсъкът остави Бранд без дъх. Той залитна назад, но веднага натисна с цяло тяло щита и пристъпи отново крачка напред. Продължи да натиска, колкото и да се пързаляха ботушите му по мократа трева. Стоманата задрънча, затрополи в дървената им стена. Същински порой от стомана. Нещо звънна в железния кант на щита му и той сниши глава, в лицето му пръснаха трески, някой пищеше пронизително от другата страна на щита.
Здравото око на Фрор беше изхвръкнало от напрежение, докато той крещеше с пълно гърло думите от „Песен за Бейл“.
— Ръка от желязо! Желязна глава! Сърце от желязо! — Фрор замахна слепешката с меч над ръба на щита си. — Смъртта ви идва, пееха стоте!
— Смъртта ви идва! — изрева и Досдувой. Не беше време за песни и стихове, но останалите подеха думите и те наляха огън в гърлата им, в гърдите им, запалиха пламъци в очите им. — Смъртта ви идва!
Дали Смърт идваше за хората коне или за екипажа на „Южен вятър“, не беше ясно. Нямаше значение. Майка Война беше разперила железни криле над равнината и те засенчваха всяко сърце. Фрор замахна отново с меча си, топката на дръжката му удари Бранд в скулата и ушите му писнаха.
— Напред! — изрева Рълф.
Бранд изскърца със зъби и тръгна напред. Видя един от стената да пада и крещи — върхът на копие се стрелна под щитовете и разкъса бедрото му — но Бранд продължи да бута. Чу глас от другата страна на щита, толкова ясен, толкова близо, делеше ги просто парче дърво. Изтика рязко щита напред, замахна отгоре със секирата си, отново, чу някой да стене, острието му попадна в нещо. Между щитовете се стрелна копие, върхът му остърга ръба на този на Бранд и той чу някой отзад да вие от болка. Фрор удари с глава някого и счупи носа му. Мъжете ръмжаха, плюеха, ръгаха и тикаха напред с щитовете, оплитаха ръце и крака с тези на другарите си от ляво и дясно.
— Мри, копеле, мри!
Нечий лакът фрасна Бранд в челюстта и той усети вкуса на кръв в устата си. В лицето му пръсна кал, влезе в очите му и той замига на парцали, полузаслепен. Крещеше, ругаеше, подхлъзна се, изплю нещо солено и продължи да тика напред с щита. Наклонът беше на тяхна страна. Мъжете около него си знаеха работата и скоро, стъпка по стъпка, стената тръгна напред, изтиквайки врага надолу по склона.
— Смъртта ви идва, пееха стоте!
Бранд видя един от техните да впива зъби в шията на един от ужаките. Кол ръгаше с ножа си друг, паднал на земята. Досдувой замахна настрани с щита си и запрати трети надолу по склона. Видя острието на меч да излиза през нечий гръб. Нещо го перна през лицето и той си помисли, че беше стрела, но после видя, че беше човешки пръст.