— Принц Варослаф е хванал завиден улов в желязната си мрежа — каза отец Ярви.
Трън никога не беше виждала толкова много кораби. Полюшваха се във водата, задръстваха кейовете, лежаха изтеглени на бреговете със свалени мачти, подредени в гъсти редици. Имаше кораби от Гетланд, Ванстерланд и Тровенланд. От Ютмарк и Островите. Имаше и странни кораби, които трябваше да са доплавали от юг — с черни, прекалено широки, за да са минали през Прохода, корпуси. Имаше дори две гигантски галери, с по три реда гребла на всеки борд, пред които „Южен вятър“ изглеждаше като играчка.
— Погледнете тези чудовища — прошепна Бранд.
— Кораби от Империята — отвърна Рълф. — С екипаж от по триста човека.
— И именно екипажите са целта на Варослаф — каза отец Ярви. — Да се бият за него в глупавите му войни с хората коне.
Трън не изгаряше от желание да се бие отново с хората коне. Нито пък да прекара лятото в Калийв. В историите на баща ѝ градът миришеше доста по-приятно.
— Мислиш, че ще помоли за помощта ни? — попита тя.
— Със сигурност, точно както ние ще молим за неговата. — Отец Ярви вдигна поглед към тронната зала на хълма. — Дали ще настоява да я получи, е въпросът.
Очевидно го беше направил с мнозина. Пристанището гъмжеше от начумерени северняци, „закотвени“ в Калийв, докато принц Варослаф не благоволеше да вдигне веригата си. Бездействаха на малки групички, мамеха се взаимно на зарове, псуваха на поразия и гледаха навъсено де що мине, най-вече — новопристигналите.
— Варослаф по-добре да намери враг за всички тези мъже и при това скоро — каза отец Ярви, докато слизаха от „Южен вятър“. — Преди сами да са си намерили някой местен.
Фрор кимна, докато привързваше въжето на носа за пристана:
— Няма по-страшно нещо от бездействащи бойци.
— Всички ни гледат — каза Бранд. Бяха свалили превръзките му същата сутрин и той не спираше да чопли заздравяващите рани по ръцете си.
Трън го сръчка с лакът в ребрата:
— Може би геройската ти слава ни предхожда, повдигачо на кораби.
— По-скоро ни предхожда тази на отец Ярви. Не ми харесва тая работа.
— Тогава се преструвай, че ти харесва. — Трън нахлузи любимата маска на лицето си и започна да отвръща на всеки предизвикателен поглед. Доколкото успяваше, с пълни с прахоляк очи от горещия вятър и плющяща, потна на гърба риза.
— Богове, как вони само — задави се Бранд, когато изминаха скърцащия кей и най-после стъпиха върху баща Земя. Ако успееше да си поеме дъх, Трън сигурно щеше да се съгласи с него. Виещите се улички бяха осеяни с изпечени от слънцето пити тор, джавкащи се за боклуци кучета и трупове на животни, нанизани на кол до всяка врата.
— Тези за продан ли са? — промърмори Бранд.
— Приношения са — отвърна отец Ярви. — Така боговете знаят кой дом е принесъл жертва и кой не.
— Ами онези? — Трън кимна към няколко одрани трупа, висящи от висок пилон в средата на площада — полюшваха се леко от вятъра, обгърнати в облак мухи.
— Диваци — промърмори Рълф, вдигнал поглед нагоре.
Трън усети стомахът ѝ да се обръща, когато осъзна, че лъскавите трупове бяха на хора:
— Хора коне? — едва успя да изграчи тя.
Отец Ярви поклати мрачно глава:
— Ванстерландци.
— Какво? — Боговете ѝ бяха свидетели, малцина бяха хората на този свят, които мразеха ванстерландци повече от нея, но дори тя не виждаше причина принцът на Калийв да ги дере живи.
Ярви посочи към дървена табела и издраскания на нея надпис:
— Екипаж, опълчил се на волята на принц Варослаф и опитал да си тръгне без позволение. Назидание за всеки, решил да последва примера им.
— Богове — прошепна Бранд, който едва сега чу жуженето на мухите отгоре. — Нима Гетланд иска помощта на човек, способен на това?
— Какво искаме и от какво се нуждаем са две различни неща.
През многолюдието на пристанището си проправяха път една дузина въоръжени мъже. Принцът на Калийв може и да беше във война с хората коне, но воините му с нищо не се отличаваха от ужаките, които Трън уби в битката по-нагоре по „Непристъпна“. Сред тях имаше жена, много висока и слаба, с гарвановочерна коса, увита в копринен шал, с пришити по краищата му монети.
Тя спря пред групата им, поклони се дълбоко и окачената на тънката ѝ шия торбичка се провеси надолу:
— Аз съм прислужница на Варослаф, великият принц на Калийв.
— Добра среща. Аз съм…
— Отец Ярви, пастор на Гетланд. Принцът заповяда да те отведа в тронната му зала.