— Ние сме „Южен вятър“ — каза Ярви. — Доплавахме по „Непристъпна“ от Калийв.
— Аз съм Орнулф, капитан на „Майка слънце“ — той кимна към виделия доста плаване кораб. — Дойдохме от Ройсток преди две години. Пролетно време търгувахме с алиюкци и натрупахме приказен товар. Подправки, бутилки от стъкло, мъниста — стока, за която жените у дома щяха да си изплачат очите от радост. — Севернякът поглади унило глава. — Имахме склад в града, но вчера през нощта изгоря в пожара. Нищо не остана. Всичко изгубихме.
— Съжалявам да го чуя — каза пасторът. — Е, поне живота са ви оставили боговете.
— И сега се махаме завинаги от това място, преди да сме изгубили и него.
Един ужасяващ пронизителен женски писък се извиси над шума и отец Ярви свъси замислено вежди:
— Толкова ли е зле тук обикновено?
— Не сте ли чули? — попита Орнулф. — Императрица Теофора умря вчера през нощта.
Бранд погледна към Трън и тя направи учудена физиономия и се почеса по остриганата половина на главата си.
Новината явно попари солидна доза от ентусиазма на отец Ярви:
— Кой управлява сега?
— Чух, че тази сутрин седемнайсетгодишната ѝ племенница е била качена на престола като трийсет и петата императрица на Юга — изсумтя Орнулф. — Ама не съм получавал покана за радостното събитие.
— Добре де, кой тогава управлява? — повтори отец Ярви.
Севернякът извърна очи:
— Засега — тълпата. Законът спи и народът се е впуснал в уреждането на сметки.
— Тук хората обичат уреждането на стари сметки, така съм чувал аз — намеси се Рълф.
— О, и още как. Враждите се предават от поколение на поколение. Точно така започнал пожарът, както дочух, някакъв търговец си отмъстил на друг. Кълна се, тези хора могат да научат и баба Вексен на уреждане на стари сметки.
— Аз не бих се обзаложил на това — промърмори отец Ярви.
— Чичото на младата императрица, дюк Микедас, се опитва да поеме властта. Целият град е пълен с воините му. Да пазели реда и спокойствието, казва. Докато народът привикне.
— С неговото управление?
— Хм — прихна Орнулф. — Пък аз мислех, че сте нови и не познавате града.
— Онези на власт са едни и същи, — промърмори пасторът — навсякъде по света.
— Може пък този дюк да успее да въдвори ред — каза обнадежден Бранд.
— Като гледам, ще са нужни петстотин меча, за да въдворят ред само на пристанището — каза Трън, без да откъсва очи от тълпите.
— Дюкът не страда от липсата на мечове — отвърна Орнулф. — Но не е голям почитател на северняците. Имаш ли лиценз от Върховния крал — нямаш грижи, но ние останалите се омитаме оттук преди да ни е одрал кожите от данъци, или в буквалния смисъл.
Ярви стисна замислено устни:
— Двамата с Върховния крал не се разбираме много.
— В такъв случай, поемай на север, приятелю, докато още можеш.
— Тръгнеш ли на север, ще се озовеш в мрежата на принц Варослаф — каза Бранд.
— Още ли лови екипажи на кораби? — Орнулф сграбчи с две ръце брадата си, все едно щеше да я изтръгне от челюстите си. — Богове, много вълци се навъдиха! Как да изкара прехраната един честен крадец в днешно време?
Отец Ярви му подаде нещо и Бранд зърна блясък на сребро:
— Ако има ум в главата, явява се пред кралица Лейтлин от Гетланд и ѝ казва, че пасторът ѝ го праща.
Орнулф се вторачи в шепата си, после в сакатата ръка на Ярви, вдигна поглед и облещи очи:
— Ти си отец Ярви?
— Да. — Воините от пред портата започнаха да изтикват назад тълпата с копията си, въпреки че те нямаше накъде повече да отстъпят. — И съм дошъл за аудиенция при императрицата.
Рълф въздъхна тежко:
— Освен ако не мислиш, че Теофора ще чуе през Последната врата, ще трябва да говорим с тази Виалайн.
— Императрицата умира в деня, в който пристигаме. — Бранд се доближи до Ярви и прошепна в ухото му — Какво мислиш сега за късмета?
Отец Ярви въздъхна тежко, загледан в една натоварена каруца, която биваше катурната в морето, а неразпрегнатите ѝ коне ритаха с копита и блещеха обезумели от ужас очи:
— Мисля, че малко ще ни дойде добре.
Зад трона
— Приличам на шут — викна гневно Трън, следвайки отец Ярви през тълпата.
— Не, не — отвърна ѝ той. — Шутовете разсмиват хората.
Беше я накарал да се измие, освен това сложи някаква горчива билка във водата, за да избие въшките и сега цялото ѝ тяло сърбеше под новите дрехи, чувстваше се по-ужасно от одраните на площада в Калийв. Сафрит ѝ беше остригала до кожа половината глава, после вкара един кокален гребен в плетеницата от другата страна и дърпа здраво, но след като счупи три зъба, се отказа. След банята ѝ даде пурпурна туника със златно везмо около шията, толкова ефирна и мека, че тя имаше усещането, че е гола. После, когато Трън настоя да си получи обратно дрехите, Сафрит ѝ показа купчината горящи парцали и я попита дали е сигурна, че още си ги иска.