— Заточение? — попита Бранд.
— Тук хората от кралското семейство нямат много доверие един на друг. — Сюмаел сви рамене. — Оказа се, че Виалайн искаше да опознае флота, да разбере как работи. Любознателна е, иска да научи всичко. Сприятелихме се. Когато Теофора се разболя и тя бе извикана обратно в Първия сред градовете, ме помоли да отида с нея и… — Сюмаел повдигна с върха на пръста си веригата на гърдите си, пусна я и тя иззвънтя тихо. — Като по някаква странна магия се озовах в съвета на императрицата на Юга.
— Талантът винаги изплува нагоре — отбеляза Рълф.
— Като лайно — изръмжа Трън.
Сюмаел ѝ се усмихна:
— Ти няма да потънеш, значи.
Бранд се изсмя, Трън го стрелна с гневен поглед и той млъкна моментално.
— И сега седиш от дясната страна на най-влиятелната жена в света? — Рълф поклати невярващо глава.
— Но в никакъв случай не седя там сама. — Кичурът се свлече отново, Сюмаел направи досадна физиономия и започна да вади една по една иглите от косата си. — Съветът ѝ се състои от дванайсет души и повечето са хора на дюк Микедас. Виалайн може и да е императрица, но той държи цялата власт и не смята да я дели с никого.
— С нас не сподели нищо — каза Ярви.
— Чух. — Косата на Сюмаел се спусна като черна завеса през едната половина от лицето ѝ. В откритото ѝ от коса око заигра шеговито пламъче. — Поне сте излезли от двореца с глави на раменете.
— Ако останем в града, мислиш ли, че ще ги опазим там?
Погледът на Сюмаел се отмести към Трън:
— Зависи колко дипломатично подходите.
— Аз разбирам от дипломация — озъби ѝ се Трън.
Сюмаел просто се усмихна. Явно не беше податлива на заплахи.
— Напомняш ми на капитан на кораб, с когото аз и Ярви някога плавахме.
Ярви избухна в смях, Рълф също и Трън се намръщи.
— Това обида ли беше или комплимент?
— По малко и от двете. — Ярви се наведе напред, облегна се на лакти и обви с длан сакатата си ръка. — Върховният крал се подготвя за война, Сюмаел. Кой знае, войната може и вече да е започнала.
— С какви съюзници разполагате? — Сюмаел започна да прибира нагоре косата си и да я навива на топка.
— С по-малко отколкото се нуждаем.
— Някои неща никога не се променят, а Ярви? — Тя започна да забива чевръсто иглите в косата си. — Дюкът не е толкова отдаден на Единствен бог като Теофора, но въпреки това смята да запази съюза с баба Вексен. Умее да предугажда накъде духа вятърът и винаги избира победителя.
— Ще видим — отвърна Ярви. — Трябва да говоря с императрицата.
Сюмаел изду бузи и издиша тежко:
— Мога да опитам. Но повече от това просто да те изслуша, не обещавам.
— Не ми дължиш нищо.
Сюмаел го изгледа продължително в очите, забождайки последната игла.
— Не е въпрос на дългове. Не и между нас.
Ярви изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне или в смях, или в сълзи. Накрая се облегна назад и въздъхна тежко:
— Бях убеден, че никога повече няма да те видя.
Сюмаел се усмихна и бялото на зъбите ѝ се показа отново през белега на устната ѝ. Бранд започваше да я харесва.
— И? — попита тя.
— Радвам се, че съм сбъркал.
— Аз също. — Кичурчето коса падна отново пред лицето ѝ. Тя го погледна за момент, кръстосала очи, после го издуха нагоре.
Надежди
Трън си проправяше път през гъстата тълпа, която се стичаше към храма за молитва. Толкова много храмове имаше тук и толкова много хора идваха да се молят в тях.
— Почитането на този Единствен бог явно отнема много време — изръмжа Бранд, провирайки широки рамене през тълпата.
— Върховните и малки богове си имат всеки своята работа за вършене. Този Единствен бог май друго не го интересува, освен да се бърка в тази на другите.
— А също камбаните. — Бранд се стресна и примижа при поредния звън, долетял откъм бялата кула над главите им. — Няма да ме чуеш да се оплаквам, ако никога повече не чуя проклетия им звън. — Той се доближи до Трън и прошепна — Тези тук заравят мъртвите си неизгорени. Просто ги заравят. В земята. Неизгорени.
Трън хвърли поглед на обраслия с трева и храсти двор край храма — беше гъсто осеян с каменни плочи, полегнали във всички посоки като кривите зъби на просяк. Досети се, че под всяка гниеше по един труп. Бяха стотици. Хиляди. Смразяваща кръвта септична яма насред града.
Мисълта я накара да потрепери въпреки жегата и тя стисна кесийката с костите на баща си: