— Знам малко. Сюмаел ми е разказвала повече.
Ярви пристъпи още крачка напред:
— Боя се, че скоро майка Война ще разпери кървави криле над бреговете ни.
— И искаш помощта ми. Въпреки че се молим на различни богове? Въпреки че леля ми сключи съюз с Върховния крал?
— Неин съюз, не твой.
Императрицата направи крачка встрани. После двамата с отец Ярви започнаха да пристъпват внимателно в кръг, точно както Трън и Скифър допреди малко.
— Защо ми е да сключвам нов съюз с Гетланд?
— Защото искаш да си на печелившата страна.
Виалайн се усмихна:
— Прекалено дръзко от твоя страна, отец Ярви.
— Крал Удил би казал, че няма такова нещо като прекалено дръзко.
— Гетланд е малка страна, заобиколена от врагове…
— Гетланд е богата страна, заобиколена от бедняци. Благодарение на кралица Лейтлин.
— Златната кралица — промърмори Виалайн. — Славата ѝ на търговец се носи чак дотук. Истина ли е, че е намерила начин да вплете злато и сребро в хартия?
— Истина е. Едно от малкото чудеса, на които е способна и чиято тайна тя е готова да сподели със съюзниците си.
— Предлагаш ми злато и сребро, значи?
— Върховният крал предлага единствено молитви.
— Златото и среброто са всичко за теб, така ли, отец Ярви?
— Златото и среброто са всичко за всеки. Някои просто имаме достатъчно от тях и можем да си позволим да се преструваме, че не е така.
Императрицата ахна от изненада.
— Поиска да говорим честно и открито. — Ярви щракна с пръсти на Трън и тя се изправи. — Както изглежда обаче, майка ми ти изпраща подарък, който не е нито от сребро, нито от злато. Дар, изминал дълъг път по „Божествена“ и „Непристъпна“, открит в най-тъмните кътчета на земите около Разбито море. — Той извади черна кутийка изпод палтото си и я подаде на Трън.
— Елфическа реликва? — На лицето на императрицата се изписа смесица от страх и любопитство.
Начумереният мъж пристъпи към нея и се намръщи още повече.
Трън протегна неловко ръка с кутийката в нея. Сигурно бяха на една възраст, но в сравнение с нея императрицата приличаше на дете. Главата ѝ едва достигаше средата на гърдите на Трън, за рамото и дума не можеше да става. Сякаш осъзнавайки каква нелепа комбинация бяха двете с нея, Трън коленичи и ѝ поднесе подаръка под по-подобаващ ъгъл. Елфическите букви, издълбани в кутийката, проблеснаха, уловили светлината.
— Съжалявам.
— Няма за какво. Ще ми се да бях висока. — Виалайн отвори капака, бледата светлина заструи от вътрешността на кутийката и очите на императрицата се ококориха от изненада. Бранд долови как Рълф се напряга до него, чу как Кол ахна, чу Фрор да мълви молитва. Беше виждал вече тази светлина, но въпреки това нещо го караше да изпъва шия, за да види по-добре вътрешността на кутийката. За беда, капакът ѝ пречеше.
— Красиво е — прошепна императрицата и протегна ръка. Каквото и да беше нещото в кутийката, тя затаи дъх, когато пръстите ѝ го докоснаха. Светлината, огряла лицето ѝ, от бяла стана розова и когато тя дръпна боязливо ръка, отново стана бяла. — Велики боже! Още се върти?
— Да — отвърна Скифър. — Долавя присъствието ти, императрице и се променя в съответствие с настроението ти. Донесено е от елфическите руини на Строком, където човешки крак не е стъпвал от Разкъсването на бог. Вероятно няма второ такова в целия свят.
— Аа… безопасно ли е?
— Нищо толкова чудато не е напълно безопасно. Но иначе да, безопасно е.
Виалайн се вторачи във вътрешността на кутийката с широко ококорени, облени в бледата светлина очи:
— Това е прекалено изтънчен подарък за мен.
— Как е възможно който и да е подарък, да е прекалено изтънчен за императрицата на Юга? — каза отец Ярви и пристъпи внимателно към нея. — С това на ръката си ще си повече от сияйна.
— Нямам думи да опиша красотата му. Но не мога да го приема.
— Но това е просто подарък, нищо повече…
Виалайн извърна нагоре очи и го погледна укорително:
— Помолих те да говорим откровено, отец Ярви. — Тя затвори рязко кутийката и светлината угасна. — Не мога да ти помогна. Леля ми, Теофора, е дала обещание, което аз не мога да наруша. — Тя вдигна високо малък юмрук. — Аз съм най-влиятелният владетел в целия свят! — Изсмя се и отпусна ръка. — И не мога да направя нищо. Абсолютно нищо, за каквото и да било. Чичо ми се е разбрал с майка Скаер.
— Владетелят оре своя собствена бразда — каза Ярви.
— Лесно ти е да го кажеш, отец Ярви. Тук почвата е много камениста.
— Аз мога да ти помогна в изораването ѝ.
— Де да можеше. Сюмаел казва, че си добър човек.
— Средна работа, или малко отгоре. — Сюмаел се усмихна бегло. — Познавам по-лоши мъже с две здрави ръце.