— И всичко това е твое — прошепна отново тя.
— Всичко това и нищо от него. — Нещо в гордо вирнатата брадичка на Виалайн ѝ се стори познато. Беше виждала подобно лице, много отдавна, в огледалцето на майка си. Замисли се дали и тя, като нея, не бе свикнала да носи смелото изражение като маска на лицето си.
— Това ще да е голям товар на раменете — каза ѝ тя.
Виалайн сякаш увеси рамене:
— Може да се каже, че тежи.
— Императрице, аз не разбирам нищо от политика. — Трън седна на пейката, изпънала сковано гръб, надявайки се това да мине за подобаващо седене. Въобще не беше свикнала да седи, освен зад гребло на кораб, разбира се. — Ще е по-добре да говориш с отец Ярви…
— Аз не искам да говоря за политика.
Трън замълча, скована от неловкото чувство.
— Ами…
— Ти си жена. — Виалайн се наведе към нея и сплела пръсти в скута си, се вторачи в лицето ѝ. Отблизо, тревожно близо. Трън не беше свикнала с ничия близост, още по-малко, тази на императрицата на Юга.
— Според майка ми — смотолеви Трън, — но съм чувала и други мнения по въпроса…
— И се биеш с мъже.
— Да.
— Побеждаваш мъже.
— Понякога…
— Сюмаел каза, че се биеш с по трима наведнъж! Екипажът ти те уважава. Видях го в очите им. Страхуват се от теб.
— Уважение, не знам. Страх, може би, твое си…
— Виалайн. Не съм виждала друга жена да се бие като теб. Може ли? — Преди Трън да отговори, тя постави ръка на рамото ѝ и го стисна, после облещи очи. — Велики боже, като от дърво си! Сигурно си толкова силна. — Тя свали ръка, за огромно облекчение на Трън, и се вгледа в нея — малка, тъмна върху светлия мрамор на пейката помежду им. — Аз не съм.
— Е, силният не се побеждава със сила — промърмори Трън.
Императрицата извърна рязко очи към нея — големи и бели на фона на черната ивица през лицето ѝ, с отблясъци от светлината на факлите в крайчетата.
— С какво тогава?
— Трябва да удряш първа и да удряш бързо. Да си по-корава и по-умна от него. Да не спираш да нападаш и да се биеш без чест, без съвест и без милост. — Осъзна, че думите бяха на Скифър, а също това, че ги бе наизустила, разбрала напълно и приела дълбоко в сърцето си. Осъзна колко много бе научила от възрастната жена. — Така поне казват…
Виалайн щракна с пръсти:
— Ето затова повиках теб. За да ме научиш как да се бия със силни мъже. Не с меч в ръка, но принципът е същият. — Тя се облегна на лакти върху масата и отпусна брадичка в шепите си. Направо детински жест от страна на жената, управляваща половин свят. — Чичо ми иска от мен да съм просто украшение, статуята на носа на кораба му. Всъщност по-малко и от това. Статуята поне стои най-отпред на кораба.
— Нашите имат статуя и на кърмата.
— Чудесно. Точно това иска от мен, значи. Но аз отказвам да бъда кукла на конци в ръцете му. — Виалайн стисна юмруци и тупна по масата, но така немощно, че ножът за плодове дори не издрънча по сребърния поднос. — Отказвам, чуваш ли ме?
— Чувам, но… се съмнявам, че това, че аз чувам, е от кой знае какво значение.
— Така е. Ушите на чичо си трябва да отпуша. — Императрицата зарея гневен поглед из притъмняващата градина. — Днес му се опълчих по време на съвещанието на съвета. Трябваше да видиш лицето му. Да го бях наръгала с нож в корема, по-малко щеше да се изненада.
— Няма как да знаеш това, докато не го наръгаш.
— Велики боже, как само искам! — Виалайн ѝ се усмихна. — Обзалагам се, че теб никой не те разиграва като кукла на конци, нали? Обзалагам се, че никой не смее! Виж се само. — На лицето ѝ се изписа изражение каквото Трън не беше свикнала да вижда на лицата на околните. Май… ѝ се възхищаваше. — Та ти си… знаеш…
— Грозна?
— Не!
— Висока?
— Не. Всъщност, да, но не това… ти си свободна.
— Свободна, хм? — изсумтя Трън.
— Не си ли?
— Заклела съм се да служа на отец Ярви. Да изпълнявам каквото ми нареди. За да изкупя вината си за… каквото направих.
— Какво си направила?
Трън преглътна тежко:
— Убих едно момче. Казваше се Едуал. Не заслужаваше да умре, но… аз го убих и това е то.
Виалайн наистина беше просто човек, както каза Сюмаел, въпреки дрехите ѝ, двореца ѝ, а може би именно заради тях, погледът ѝ бе така откровен, подсказваше на Трън, че може да ѝ каже всичко.