— Нима? — попита Виалайн.
Дюкът повдигна вежди и на лицето му се изписа престорен ужас:
— Наглеци от севера пристигат в Първия сред градовете! Диваци, от Гътланд или откъдето там. Тръгнали да пренасят дребните си съседски свади по нашите брегове! Опитват да вкарат клин между нас и съюзника ни, Върховният крал, който прие Единствен бог в сърцето си. Но когато опитите им за вмешателство се провалят… — Микедас поклати отривисто глава. — Изпращат в двореца наемен убиец. Чудовището се възползва от невинността на глуповатата ми племенница.
— Предполагам, това съм аз? — изръмжа Трън.
— О, дявол в женски образ! Е, да го наречем женски, аз лично предпочитам жените да не са така… мускулести. Доколкото си спомням, искаше да се пробваш срещу двама от воините ми? — Микедас се усмихна, хората му пристъпиха леко напред и всичката стомана по тях заблестя, огряна от светлината на факлите. — Какво ще кажеш за шестима?
Винаги изглеждай по-малко отколкото си. Трън придаде уплашено изражение на лицето си, дръпна се назад, увеси рамене. Искаше да изглежда колкото може по-дребна и изплашена, въпреки странното спокойствие, което я обзе. Все едно Последната врата не зееше отворена за нея. Видя всичко, сякаш наблюдаваше отстрани. Прецени разстоянията, огледа добре терена, статуите, факлите, масата, колоните, стъпалата отпред и дълбоката бездна зад гърбовете им.
— Една императрица не бива да подхожда така небрежно към сигурността си — продължаваше да говори дюкът, — но не се отчайвай, скъпа моя племеннице, аз ще отмъстя за теб!
— Защо? — прошепна Виалайн. Трън долавяше страха ѝ и това ѝ помогна. Сега бяха просто две слаби, изплашени и безпомощни момичета. Пръстите на ръката зад гърба ѝ стиснаха здраво дръжката на малкия нож.
Дюкът изви презрително устни:
— Защото се оказа същински таралеж в гащите ми. Всички обичаме момиче с дух, нали? — Той изпъчи напред долна устна и поклати разочаровано глава. — Но всичко си има граници. Повярвай ми, има.
„Тръгнеш ли да убиваш някого, просто го убиваш, не говориш за това как ще го убиеш“, така казваше бащата на Трън. За най-голям късмет, дюкът не беше убиец — плямпаше, перчеше се и се наслаждаваше на властта си и така даде на Трън възможността да прецени добре противниците и достатъчно време за размисъл.
Самият Микедас тя определи като малка заплаха. Беше препасал меч и кинжал, но тя се съмняваше, че някога бяха вадени от ножниците им. Останалите обаче си разбираха от работата. Добри мечове и добри щитове в ръце, добри кинжали на кръста. А също, добра броня — лъскави ризници с едри стоманени люспи — но не без слабостите. Гърлата и свивките на лактите и коленете им не бяха защитени. Там трябваше да удари.
Сама срещу седем. Почти се изсмя на глас при мисълта за това. Пълен абсурд. Никакъв шанс. Но и никакъв избор.
— Теофора така и не се научи да прави каквото ѝ се казва — плямпаше на воля дюкът, — но какво да очакваш, стар кон не се обяздва. Наистина се надявах, че една седемнайсетгодишна императрица ще става за водене за носа. — Той въздъхна. — Но май някои понита също не търпят оглавник. Ритат, хапят, просто отказват да бъдат яхнати. По-добре да бъдат унищожени, преди да са хвърлили господаря си от седлото. След теб на трона ще се възкачи братовчедката ти, Аста. — Микедас ги дари с гледката на безупречните си бели зъби. — Тя е на четири. Ето на това казвам аз жена, върху която може да се работи! — Явно най-после удовлетворен от собственото си остроумие, той изпрати с небрежен жест двама от войниците си нагоре по стъпалата. — Да приключваме тук.
Трън ги проследи с поглед да тръгват напред. Единият имаше голям, често чупен нос. Другият имаше сипаничаво лице и се усмихваше с безразличие. Извадиха мечове, стъпвайки на най-долното стъпало, но не ги насочиха напред, просто ги провесиха небрежно надолу. Трън не можеше да ги вини за подобна проява на увереност. Но бяха прекалено самоуверени, ако си мислеха, че тя щеше да се даде без бой.
Трън определено не смяташе да се даде без бой.
— Внимавай, твоя милост — каза ванстерландецът. — Тя е опасна.
— Моля те — отвърна присмехулно дюкът, — та тя е просто момиче. Мислех, че вие северняците сте само огън и жупел…
Мъдрият изчаква търпеливо верния момент, както казваше отец Ярви, но никога не го пропуска. Онзи с големия нос стисна очи и извърна глава, заслепен от светлината на една от факлите, после, когато ги отвори, остана видимо изненадан, когато Трън скочи напред и му преряза гърлото с малкия нож.
Беше пресметнала добре замаха си и хвръкналата струя кръв пръсна право в очите на сипаничавия, който на свой ред примижа. Само за миг, но достатъчно дълго, че Трън да измъкне кинжала на Големия нос, който в този момент вече залиташе назад, и да го забие до дръжката под ръба на шлема на сипаничавия, точно в потъналата в сянка ямка между шията и ключицата му.