— Боли ли? — попита я Ярви, докато я слагаше обратно в леглото.
— Хръъ — изръмжа Трън.
Отец Ярви сложи нещо в една чаша и Трън чу плискането на вода и тракането на лъжица, докато я разбъркваше:
— Изпий го.
Беше повече от отвратително на вкус и накара разкъсаната ѝ уста, подут език и пресъхнало гърло да щипят ужасно, но тя се насили да го преглътне и след това, ако не друго, успя да проговори:
— Мислех — изграчи Трън, докато той качи краката ѝ на леглото и провери превръзката на бедрото, — че си дал… клетва.
— Дал съм прекалено много. Трябва да наруша една, ако искам да спазя друга.
— Кой решава кои да спазиш?
— Ще спазя първата. — Той стисна здравата си длан в юмрук. — Да отмъстя на убийците на баща ми.
Трън започна да се унася:
— Мислех… че вече си… го направил… отдавна.
— На някои. Не на всичките. — Ярви я зави. — Сега заспивай, Трън.
Клепачите ѝ натежаха и тя ги затвори.
— Не ставай.
— Твое си…
— За бога: Виалайн. — Освен няколкото драскотини по бузата, по императрицата нямаше други следи от скорошната ѝ среща със Смърт.
— Аз да… — Присвила от напрежение очи, Трън понечи да седне в леглото, но Виалайн постави ръка на рамото ѝ и внимателно, но силно, я натисна обратно надолу.
— Не ставай. Приеми го като имперски декрет. — Като никога, Трън се предаде. — Лошо ли си ранена?
Трън понечи да излъже, но прецени, че нямаше да прозвучи убедително, затова просто сви рамене — в нейното състояние, дори това ѝ причини болка.
— Отец Ярви казва, че ще се оправя.
Все още с ръка на рамото ѝ, императрицата я погледна така, сякаш тя беше ранената:
— Ще ти останат белези.
— От един воин се очаква да ги има.
— Спаси ми живота.
— Първо щяха да убият мен.
— Значи си спасила живота и на двете ни.
— Бранд е изиграл роля в това, както чух.
— За което вече му благодарих. Но на теб още не съм. — Виалайн пое дълбоко дъх. — Развалих съюза ни с Върховния крал. Изпратих птици на баба Вексен. Информирах я, че без значение кой на кои богове се моли, враговете на Гетланд са мои врагове, а техните приятели — мои приятели.
Трън примига озадачено:
— Много щедро от твоя страна.
— Мога да си го позволя. Сега. Чичо ми управляваше империя в империята, но без него тя се срути като арка без заключващия ѝ камък. Послушах съвета ти. Да удрям първа и без милост. В момента съветът ми бива прочистван от предатели. Стражата ми също. — Трън забеляза хладина и решителност в погледа ѝ и изведнъж почувства облекчение, че е на нейна страна. — Неколцина успяха да се укрият извън града, но ще ги хванем.
— Ще бъдеш велика императрица — отвърна пресипнало Трън.
— Ако има нещо, което съм научила от чичо си, това е, че една императрица е толкова велика, колкото хората около нея.
— Имаш Сюмаел, а също…
Виалайн стисна рамото ѝ и я погледна с онзи искрен, въпросителен поглед:
— Би ли останала тук?
— Да остана?
— Като мой телохранител, например? Кралиците на север имат такъв, нали? Как го наричахте?
— Избран щит — прошепна Трън.
— Какъвто е бил баща ти. Ти се доказа като повече от достойна за това.
Избран щит. При това на императрицата на Юга. Да стои зад рамото на жената, която владее половин свят. Трън посегна към кесийката на врата си и напипа добре познатата издутина в нея, представи си как би се гордял с нея баща ѝ. Какви песни ще се пеят за това в задимените таверни, тесни къщи и огромната Зала на боговете в Торлби?
Но тези ѝ мисли надигнаха огромна вълна от тъга по дома, която почти я задуши:
— Трябва да се върна. Липсват ми сивите скали. Сивото море. Липсва ми студът. — Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя замига, за да ги пропъди. — Липсва ми майка ми. Пък и съм дала клетва.
— Не всяка клетва заслужава да бъде спазена.
— Човек спазва дадената клетва не заради самата клетва, а заради себе си. — Бяха думи на баща ѝ, прошепнати в ухото ѝ край огъня много отдавна. — Ще ми се да можех да се разкъсам на две.
Виалайн пое дълбоко дъх през стиснати зъби:
— Половин телохранител няма да ми е от никаква полза. Но аз очаквах такъв отговор. Ти, Трън Бату, не си птица, която може да се държи в клетка, пък било то и златна. Може би някой ден ще се върнеш тук по свое желание. И дотогава аз имам подарък за теб. Сещам се само за един, достоен за това, което направи за мен.
Тя извади нещо, от което струеше бледа светлина, която накара очите ѝ да заискрят, а дъхът на Трън да секне. Елфическата гривна, донесена от Скифър, открита в дълбините на Строком, където не е стъпвал човешки крак от Разкъсването на бог. Подаръкът, който „Южен вятър“ носи със себе си през целия дълъг път по „Божествена“ и „Непристъпна“. Дар, прекалено скъп за ръката на императрица.