Скифър се усмихна:
— И винаги удряй първа.
Отец Ярви отлепи превръзката и се усмихна:
— Добре. Много добре. — Опипа внимателно с пръсти раните на бузите ѝ. — Зарастват добре. Ходиш ли вече?
— Клатя се като пияница.
— Късметлийка си, Трън. Голяма късметлийка.
— Спор няма. Кое момиче не мечтае да го наръгат в лицето с кинжал?
— Нали? При това от дюк с благородна кръв в жилите!
— Да, да, боговете се усмихват над мен.
— Можеше да е в окото. Можеше да е в гърлото. — Той започна да топи един парцал в някаква отвара, миришеща на горчиви билки и да бърше лицето ѝ с него. — Белязана е за предпочитане пред мъртва, мисля аз, не си ли съгласна?
Трън пъхна върха на езика си в солената на вкус дупка на липсващия ѝ зъб. Точно в този момент не ѝ беше лесно да се смята за късметлийка.
— Как са белезите? И ми кажи истината.
— Ще отнеме време, докато заздравеят раните, но ще заздравеят добре. Имаш „звезда“ от лявата страна и „стрела“ от дясната. Със сигурност има някакъв скрит смисъл в това. Скифър щеше да знае, има набито око за поличби…
Трън нямаше нужда пророк да гадае по лицето ѝ:
— Ще приличам на чудовище, нали?
— Познавам хора с по-отвратителни недъзи. — Отец Ярви пъхна сакатата си ръка под носа ѝ и разклати напред-назад чуканчето на единствения пръст на усуканата длан. — Следващия път, гледай да не те наръгват.
— Хм — прихна Трън. — Лесно ти е да го кажеш. Някога бил ли си се срещу седем мъже наведнъж?
Той изстиска парцала във вдигащата пара купа и отварата в нея порозовя:
— Аз и един не съм побеждавал.
— Веднъж те видях да се биеш.
Той спря и я погледна:
— Така ли?
— Когато беше крал, видях те да се биеш с Киймдал в квадрата. — Ярви я зяпна, като никога сварен неподготвен. — И когато загуби, поиска втори двубой, но изпрати избрания щит на майка ти да се бие вместо теб. И Хюрик навря физиономията на Киймдал в пясъка.
— Воинът се бие — промърмори Ярви. — Кралят заповядва на други да се бият за него.
— Очевидно, пасторът също.
Той започна да маже нещо по бузите ѝ и раните започнаха да щипят.
— Сега се сещам коя беше. Тъмнокосото момиче сред момчетата около квадрата.
— Още тогава беше умен и хитър мъж.
— Нямах избор.
— Пътуването ти до Първия сред градовете се оказа по-успешно, отколкото някой бе очаквал.
— Благодарение на теб. — Той размота дълго парче превръзка. — Ти успя да направиш нещо, което с дипломация никога нямаше да постигнем. Издейства ни съюз с империята. Почти се радвам, че не те пребихме с камъни. Освен това си спечели награда. — Ярви почука с пръст по елфическата гривна, чиято светлина прозираше през ръкава ѝ.
— Щях да я върна, ако можех да я разкопчая.
— Скифър казва, че закопчалката повече не може да се разтвори. А аз казвам, че трябва да я носиш с гордост. Може и повече да не съм син на майка си, но кръвта ѝ още тече в жилите ми. Аз помня дълговете си, Трън. Също както ти твоите.
— Последните няколко дни имах много време за размисъл и припомняне на всякакви неща. Припомних си Тровенланд.
— Още един съюз, на който не смеехме да се надяваме дори.
— Май ти става навик да се сдобиваш с такива под път и над път. Мислех си за човека с отровата.
— Мъжът, когото уби?
Трън се вгледа в бледосините му очи:
— Твой човек ли беше?
Отец Ярви не остана изненадан от въпроса, но нито потвърди, нито отрече. Започна да превързва главата ѝ, сякаш въобще не я чу.
— Някой умен и лукав мъж като теб — продължи Трън, — който отчаяно се нуждае от съюзници и познава избухливия нрав на крал Фин, спокойно би могъл да нагласи нещата.
Той забоде игла през превръзката.
— И някое опърничаво момиче, трън в задника на целия свят, което нищо не разбира, спокойно може да се забърка в плановете му.
— Възможно е.
— Явно имаш ум в главата си. — Отец Ярви прибра внимателно останалите превръзки и ножа в чантата си. — Значи трябва да знаеш, че един умен и лукав мъж никога не разкрива плановете си. Дори пред приятели. — Потупа я по рамото и се изправи. — Кътай тайните си по-пестеливо и от запасите от зърно за зимата, казваше някога учителката ми. Сега си почини.
— Отец Ярви? — Той спря на прага и се обърна — … кой можеше да пие от водата в онази бъчва?
Със светлината зад гърба му бе просто тъмен силует на фона на светлия отвор на вратата и Трън не можеше да види лицето му.
— Някои въпроси е добре да не бъдат задавани, Трън. И още по-добре, да не получават отговор.
— Рълф вече започна да събира обратно екипажа. — Бранд подритваше с върха на ботуша си някаква несъществуваща прашинка по пода. — Неколцина нови, но иначе предимно старите физиономии. Кол няма търпение да започне другата страна на мачтата, така казва. Досдувой е намислил да проповядва словото на Единствен бог на север. Фрор също тръгва с нас.