— Съюз между Гетланд и Ванстерланд? — Бранд поклати мрачно глава. — Бием се помежду си отпреди да има върховен крал. Отпреди да има Гетланд. Пълна лудост.
Отец Ярви извърна поглед към Бранд и той прочете предупреждение в погледа му:
— Границата между пълна лудост и хитър план е една много тънка нишка.
— Момчето е право. — Майка Скаер пъхна ръце между решетките и провеси длани. — Има древни вражди помежду ни, дълбока омраза…
— Има само дребни дрязги и плитко невежество. Остави гневните изблици на воините, майко Скаер, ние с теб имаме повече ум в главите си. Баба Вексен е истинският ни враг. Тя те откъсна от мястото ти и те прати да ѝ вършиш робската работа. Не я е грижа нито за Ванстерланд, нито за Гетланд, за никой от нас не я е грижа. Интересува я само властта.
Майка Скаер наклони леко глава на една страна и присви очи:
— Никога няма да победиш. Тя е прекалено силна.
— Дюк Микедас беше прекалено силен, но ето че сега и властта, и главата му лежат на земята, пръснати на парчета.
Тя присви още повече очи:
— Крал Удил никога няма да се съгласи.
— Остави на мен грижата за крал Удил.
Майка Скаер почти притвори очи:
— Гром-гил-Горм никога няма да се съгласи.
— Не се подценявай, майко Скаер, аз лично не се съмнявам, че можеш да бъдеш страшно убедителна.
От очите ѝ останаха просто две тънки цепки:
— Но май не колкото теб, отец Ярви. — Тя отвори рязко очи и стрелна ръка напред между прътите на решетката така бързо, че Бранд подскочи от изненада и за малко не изпусна факлата. — Приемам предложението ти.
Отец Ярви пое ръката ѝ и тя, с неочаквана за жена сила, го притегли към себе си:
— Но да сме наясно, не обещавам нищо.
— В последно време почти не се интересувам от обещания. Ако искаш да подчиниш някого на волята си, по-добре му предложи каквото иска, вместо да го караш да дава клетви. — Ярви отскубна ръката си от нейната. — По „Божествена“ ще бъде студено. На твое място бих си взел топли дрехи.
Докато вървяха обратно по тъмния коридор, отец Ярви постави длан на рамото на Бранд:
— Справи се добре.
— Но аз почти не говорих.
— Така е. Но мъдрият се познава по това, че знае кога да си мълчи. Ще се изненадаш да разбереш колко много умни хора така и не научават този урок.
Сюмаел чакаше при решетката:
— Получи ли каквото искаше?
Ярви застана пред нея:
— Всичко, което исках и повече, отколкото заслужавам. Но, както изглежда, сега ще го оставя зад гърба си.
— Съдбата понякога е жестока.
— Обикновено е.
— Можеш да останеш.
— Можеш да дойдеш с мен.
— Но в края на краищата, всеки е това, което е. Аз съм съветник на императрицата.
— А аз — пастор на крал. Всеки със своя товар на раменете.
— И когато те чака товар за вдигане… — Сюмаел се усмихна.
— По-добре вдигай, вместо да се жалваш.
— Ще ми липсваш, Ярви.
— Имам чувството, че оставям зад гърба си частица от себе си.
Двамата останаха за момент така, приковали очи в тези на другия, после Сюмаел пое дълбоко дъх:
— На добър път. — Тя се обърна, изпъна гръб и се отдалечи.
Отец Ярви се подпря на желязната решетка с изкривено като от болка лице и се свлече на нея. Бранд почти му подаде ръка, но си спомни за това по какво се познава мъдрият и си замълча. Малко след това пасторът се изправи.
— Събери екипажа, Бранд — каза той. — Чака ни дълъг път.
Част IV
Велики дела
Сбогуване
Трън прибра внимателно греблото и потупа нежно излъсканото и потъмняло от потта на дланите ѝ дърво:
— Сбогом, приятелю. — Греблото беше самото безразличие, затова тя просто въздъхна дълбоко, прехвърли сандъка с вещите си през борда, после го последва и скочи на кея.
Майка Слънце се усмихваше над Торлби от ясно, синьо небе и Трън килна назад глава, притвори очи и прие с усмивка целувката на соления бриз по белязаните си бузи.
— Ето това наричам аз хубаво време — прошепна, припомняйки си задуха и жегата на Първия сред градовете.
— Виж се само. — Рълф спря да привързва въжето на носа на кораба и поклати невярващо оплешивяла глава. — Не мога да повярвам колко много си пораснала от деня, в който седна зад греблото. И нямам предвид само на ръст.
— Дойде момиче, а си тръгваш жена — каза Досдувой и я стисна в задушаваща прегръдка. — Помниш ли онзи екипаж от тровенландци по „Божествена“? Как пееха песен за тебе? Женският дявол, убил десет воини и спасил живота на императрицата на Юга! Жена, която диша огън и хвърля светкавици от очите!
— И имала змия за опашка, така ли беше? — изръмжа Фрор и ѝ намигна с осакатеното си око.