— С това тук неколцина подбрани мъже могат да унищожат напълно армията на баба Вексен — каза Скифър. — Десет армии като нея. Тук има дори неща, които да превърнат този твой жезъл в оръжие, с тях ще можеш да изпращаш Смърт срещу враговете си. — Тя подхвърли на отец Ярви една плоска кутия и когато той я улови във въздуха, нещо в нея издрънча като монети.
— Пасторският жезъл на Гетланд? — Кол замига на парцали. — Оръжие?
— О, каква ирония! — Скифър се засмя и поклати натъжено глава. Посегна и взе една от реликвите от рафта на стената. — Странно колко неща пропускат покрай очите си умните мъже, особено ако са току под носа им.
— Така на стените, опасни ли са? — попита Кол и дръпна ръка.
— Не, трябва да бъдат приготвени за бой, но аз мога да ви науча на ритуалите. Така, както съм била научена аз, така, както е бил научен учителят ми преди мен. Трябва ми само ден и ще науча целия екипаж на „Южен вятър“. Искат се години за усвояването на умения с меч. И през тези години ученикът се научава на уважение към оръжието, на въздържание, но тези тук… — Скифър подпря дебелия край на реликвата към рамото си, долепи буза до него и погледна с присвито око по цялата дължина на оръжието. Кол забеляза, че вдлъбнатините и изпъкналите места по него не бяха случайни, бяха дръжки, издялани така, че пръстите на Скифър паснаха идеално в тях като меч в ножница. — С едно от тези в ръце, било то и най-големият слабак на света, се превръща в по-велик воин от крал Удил, от Гром-гил-Горм, от Яркия Йълинг дори!
— Полубог — промърмори майка Скаер и поклати глава. — Елфите не са успели да контролират толкова мощ. Редно ли е да я поставяме в ръцете на човеци?
— Независимо от това, ние ще я вземем. — Отец Ярви взе внимателно една от реликвите в ръка. Нещо в движенията му подсказа на Кол, че не възнамеряваше да я върне обратно.
Скифър свали от рамото си реликвата и я подпря на хълбока си:
— Също както името на Бог се пише със седем букви, така можем да вземем само седем реликви.
Отец Ярви вдигна оръжието в ръце и посочи с него по цялата дължина на стените:
— Тук богове няма, забрави ли? — Сакатата му ръка не пасваше така добре в дръжката като тази на Скифър, но въпреки това държеше древната реликва достатъчно здраво. — Ще вземем колкото можем да носим.
Убиецът
Баща Земя потрепери и Рейт усети страхът да пронизва стомаха му. Той скочи на крака и разля паницата със супа по камъните на вътрешния двор на крепостта.
Яркия Йълинг събаряше новия си тунел.
Всички знаеха какво предстои. След като Ракки умря затрупан в предишния, хората на Върховния крал продължиха да копаят, но този път не си направиха труда да го крият.
Защитниците на крепостта също не бездействаха, крал Удил се погрижи за това. Той заповяда вдигането на нова стена във вътрешния двор. Стена от проядени от червеи греди, измъкнати от останките на разрушени постройки в двора. Стена от рейките и мачтите на по-старите кораби, от обрасли с миди и полипи пилони на кейовете в пристанището, от покривни греди, колела на каруци, обръчи на бъчви и щитовете на умрелите. Представляваше дървен полумесец, горе-долу колкото човешки бой, и с ниска пътека зад нея, на която мъжете да стоят, да се бият и умрат. Тръгваше от едната елфическа стена и свършваше в другата. Нищо и никакво препятствие пред десетте хиляди воини на Върховния крал.
Но повече от нищо, в случай, че кулата на Гудрун паднеше. И сега, повечето от хилядата защитници на крепостта, които още можеха да тичат, тичаха към нея. Блъскаха се, крещяха, вадеха оръжие в движение и Рейт бе един от тях, понесен от тълпата. Синия Дженър му подаде ръка да се качи на пътеката. Когато се изправи на стената, земята се разтресе отново, по-силно от преди.
Всички зяпнаха глуповато към грозната зидария на кулата на Гудрун и порутената, строена от човешка ръка стена от двете ѝ страни. Искаше им се удържи. Молеха се да удържи. На Рейт му се прииска да знаеше точните богове, на които да се помоли, но понеже не знаеше, се задоволи с това да стиска юмруци и да се надява. Над пропадналия покрив на кулата се вдигнаха няколко птици, но освен това нищо друго не последва. По-напрегнато очакване и тишина от възцарилите се в двора на крепостта Рейт не беше виждал.
— Удържа! — изкрещя някой.
— Тихо! — изрева Горм, вдигнал високо меча, който Рейт някога носеше.
Като по сигнал прозвуча остър пукот, от задната страна на кулата на Гудрун пръснаха облаци прах и натрошен камък. Едно парче, голямо колкото човешка глава, се изтърколи през двора и се блъсна в дървената стена до Рейт.