— Боя се, че имам време само за един последен урок. Смърт чака всички ни. — Йълинг скочи към Удил докато още говореше, но той отново беше готов. Изби острието му настрани и извъртя китка и мечът му остърга ръкава на ризницата на Йълинг и опакото на ръката му.
Йълинг се отдръпна рязко. Кръвта му закапа по вече опръскания в червено камък на земята. Изсмя се безгрижно и прехвърли меча в дясната си ръка.
Някой изкрещя от елфическата стена „Кърви, копеле!“ и изведнъж всички крещяха, подвикваха, ревяха с пълно гърло. Надушваха победа. Надушваха кръв.
Удил нападна и мечът му улови лъчите на слънцето и проблесна зловещо. Пронизващите му удари бяха смъртоносни, никоя ризница нямаше да ги спре. Йълинг избягваше ударите, въртеше се на една страна, на друга, стоманата на остриетата звънтеше. Той изтика меча на Удил вляво, превъртя се на пети и пропусна следващия удар от дясната си страна, но изгуби равновесие и залитна силно назад.
Удил скочи напред за довършващ удар, но стъпи върху един от многото камъни. Почти не залитна от това, може би съвсем леко, преди мечът му да полети към Йълинг. Съвсем леко залитане, но достатъчно за Йълинг да се свлече на колене и дръпне назад глава, така че единственото, което му причини меча на краля на Гетланд, преди да издрънчи в каменната настилка на двора, бе просто драскотина на бузата.
Мечът на Йълинг междувременно потъна до дръжката в тялото на Удил и половината му острие щръкна от гърба му.
Виковете на мъжете секнаха и наоколо стана тихо.
— Камък — изръмжа Удил и изгледа навъсено притиснатия в гърдите му гард на меча. — Лош късмет в битката. — И той падна настрани. Йълинг измъкна светкавично меча си и скочи към него, за да го хване преди да се е строполил на земята.
— Не — промърмори Синия Дженър и плесна гневно с длан по парапета. По цялата дължина на дървената стена се надигна вълна от сърдити ругатни, съскане и ахкане, когато Яркия Йълинг положи внимателно тялото на Удил по гръб върху прахоляка на земята, скръсти ръцете му на гърдите и те прегърнаха отново меча. В смъртта, както и в живота, стоманата беше неговият отговор.
— Добра смърт — промърмори отново Дженър.
Рейт пусна щита си и той изтропа върху дървената пътека на стената:
— Просто смърт.
Яркия Йълинг избърса острието на меча си и диамантът на дръжката му засия, когато майка Слънце проби облаците с лъчите си. Кръвта по бузата му лъщеше. Застанал насред всичкото това опустошение и прясна реколта от трупове, с тялото на мъртвия Удил в краката му, беше самото олицетворение на първородния син на Смърт.
— Ще се върна и за вас! — провикна се той, обърна се и тръгна през пробива в стената.
С това приключи поредният ден на кръвопролитие.
Сънища
Скара установи, че ѝ харесва да споделя леглото си. За самото съвкупление не беше убедена, особено след всичките шум и врява около него. Намираше го за мърляво, странно и неудобно занимание. Смехотворно дори. Първият път сигурно щеше да се изхили на глас, ако той не го взимаше така на сериозно. Малко потно боричкане. Неловко пъшкане. Лепнеща кожа и никаква грация, нито романтика. В сънищата ѝ и тя, и той знаеха какво точно правят. В действителност Скара не знаеше тя какво иска, за него и дума да не става.
Но ѝ харесваше усещането на тялото му до нея след това. Харесваше ѝ силата му, грубостта и топлината му. Харесваше ѝ как удобно се наместваха гърдите ѝ върху широкия му гръб, как се оплитаха краката им, как ребрата му се притискаха в нейните при всеки дъх. Харесваше ѝ как той потрепва и подскача на сън, също като кучетата на дядо ѝ, налягали край огнището. Харесваше ѝ дори миризмата му на вкиснато, никаква логика в това, предвид че определено не беше приятна, но странно как тя просто не можеше да ѝ се насити.
Харесваше ѝ, че не е сама.
Скара докосна рамото му. Напипа грапаво, набъбнало очертание на белег. Проследи го надолу и белегът се пресече с друг, той от своя страна с още един.
— Толкова много белези — прошепна тя.
— Във Ванстерланд ги наричаме воинска награда.
Явно и той не спеше. Щеше да се изненада да чуе, че някой в Бейлова крепост беше заспал. Така де, защо да пропиляваш в сън последната си нощ на този свят?
— Приличат на следи от бич.
Той не отговори и Скара се замисли дали не беше отишла прекалено далеч този път. Нямаше представа какви са сега правилата между двама им, но започваше да осъзнава едно, че разголването на тялото ти пред някого не означава, че разголването на сърцето ще бъде по-леко. Всъщност правеше го още по-трудно.