Скара ги видя и сърцето ѝ заби още по-лудо. От редиците на Върховния крал се отдели група от воини, които оформиха клин и тръгнаха към тях. Времето пълзеше. Тя изгаряше от нетърпение да хукне през глава, да закрещи, да се бие дори, но само да не стои и чака на едно място.
Не бяха обикновени воини, вървящите срещу тях. Славата им бе изложена гордо на показ под формата на златни и сребърни гривни и пръстени. Позлатата по дръжките на мечовете им, кехлибарът по кантовете на щитовете им, гравюрите по високите им шлемове крещяха оглушително за множество победи.
— Красиви копелдаци — процеди през зъби Рейт.
— Повече дрънкулки по ръцете на няколко мъже, отколкото по всички гости на кралска сватба — изръмжа Синия Дженър.
И те до един се усмихваха. Точно както в нощта, когато убиха хората, които Скара обичаше. Точно както когато запалиха тронната зала на дядо ѝ, града и цялата страна, в която беше родена и израснала. Тя усети стомахът ѝ да се свива в болезнена топка. Потта изби по гърба ѝ под ризницата.
— Колко са? — чу Горм да прошепва.
— Преброих двайсет и пет — отвърна Рълф. — И един пастор.
— Майка Адуин — изръмжа майка Скаер. — Момичето за всичко на баба Вексен. — Вятърът донесе някъде отзад странен шум, някой припяваше.
— Двайсет или двайсет хиляди, няма значение. — Отец Ярви намести ръка върху елфическия си жезъл. — Това ще свърши по един и същи начин.
Скара се замисли за това какъв ли ще е този начин, без да откъсва очи от крачещия наперено начело на Спътниците Йълинг.
Освен прясната рана на бузата му, оставена от меча на Удил, лицето му беше същото като онова, от спомените ѝ за нощта, в която умря дядо ѝ. Същата миловидна усмивка, с която отсече главата на майка Кайър. Същите мъртви очи, които гледаха Скара в тъмнината на Гората. Тя усети стомахът ѝ да се надига. Стисна зъби, стисна юмруци, стисна задник дори. Йълинг спря на няколко крачки пред отец Ярви.
— Жалко — каза той. — Чаках с такова нетърпение аз да дойда при вас.
— Спестихме ти усилията — викна Скара.
— О, не, не, никакъв проблем, кралице Скара. — Дъхът ѝ секна, когато той извърна поглед и очите им се срещнаха. На лицето му се изписа известно озадачение. — Чакай малко… срещали ли сме се преди? — Йълинг внезапно заподскача от вълнение като малко дете. — Разбира се, че сме! Ти си робинята от онази нощ в тронната зала на крал Фин! — Той се плесна по бедрото. — Ах, как ме надхитри онази нощ!
— И ще го направя отново — каза Скара.
— Мм, не, боя се, че това време отмина. — Очите на Йълинг зашариха наоколо. — Дошъл си да се биеш с мен, Трошачо на мечове? Също като крал Удил?
Горм поклати глава и продължи да оглежда Спътниците на Йълинг. Ръцете им висяха отпуснати по дръжките на мечове, секири и копия, от тях струеше увереност и заплаха.
— Боя се, че и това време е отминало — отвърна той.
— Жалко. Надявах се изпратя още един прославен воин в ръцете на Смърт, да добавя песента за теб към моята и така да я направя още по-величествена. — Йълинг присви очи към изгряващата майка Слънце и въздъхна. — Може пък Трън Бату да се появи отнякъде. Да знаете, тя уби любимия ми кон в един от набезите си. — Той повдигна вежда и се обърна към един от мъжете до себе си. Беше висок воин с окачен на колана му рог. — Грубо, не мислиш ли, Воренхолд?
Насред брадата на Воренхолд се бялнаха два реда зъби:
— Такава ѝ е репутацията.
— Воини. — Яркия Йълинг изду гладки бузи и въздъхна отново. — Обсебени от славата си. Ти ще да си отец Ярви.
— Той е. — Посинелите устни на майка Адуин се извиха презрително. — Изненадана съм да те видя тук. Бях убедена, че почне ли боят, ще се изнижеш тихомълком.
Пасторът на Гетланд сви рамене:
— Но ето, че тихомълком се върнах.
Кръвта бучеше в ушите на Скара. Майка Скаер разкърши рамене и нещо помръдна под палтото ѝ.
Яркия Йълинг продължаваше да се усмихва:
— Радвам се най-после да се срещнем очи в очи. Прекалено млад си, за голямата бъркотия, която забърка.
— Същото важи и за теб — отвърна Ярви. Припяването се усили. Един от Спътниците вдигна поглед към крепостните порти. — Вярно ли е, че след като си убил крал Брата, си направил чаша от черепа му?
— Вярно е. — Йълинг повдигна ведро рамене. — Ама виното непрекъснато изтичаше през ноздрите.
— Ето ти урок, значи. — Скара го видя да стиска така жезъла си, че жилите по бледата му ръка изскочиха. — Понякога нещата не стават така, както сме се надявали.
— Урок, който ти трябва да научиш — отвърна сопнато майка Адуин. — Не отдавна баба Вексен ти даде още един шанс, но ти отблъсна протегнатата ѝ за мир ръка. — Скара изскърца със зъби. Тя не помнеше дадени шансове, само трупове по пода на Гората. Само горящия Йейлтофт в далечината. — Вече няма с какво да се пазариш. Сега всички вие ще бъдете оковани във вериги и отведени в Скекенхаус, където ще бъдете съдени от Единствен бог.