— Само глупакът се препира с други глупаци за това, което още не му принадлежи — промърмори под нос Кол. Явно той бе единственият пастор наоколо, който все още го бе грижа да проправя пътя на баща Мир, а дори не беше положил клетва като такъв още.
Рълф пъхна палци в протрития си колан:
— Каква ирония, а, четири седмици висяха пред стените ни. И сега ние ще киснем още толкова пред техните.
— Яркия Йълинг допусна грешка, като се опита да влезе с катерене или копане под стените — каза Ярви.
— Нима, а какво трябваше да направи тогава? — сопна се Трън.
Кол знаеше отговора, колкото и малко да му харесваше той:
— Трябваше да опита с приказки.
— Именно. — Отец Ярви взе жезъла си и заслиза внимателно по склона на хълма. — Воините да останат тук. — Сега стоим на пасторското бойно поле.
— Не ме е грижа, стига да има отмъщение на него! — изръмжа Трън.
Ярви се обърна и оголи зловещо зъби:
— О, отмъщение ще има, предостатъчно за всички ни, Трън Бату. Дал съм клетва да си отмъстя.
Полето пред градските порти на Скекенхаус представляваше кално тресавище, осеяно с боклук, разкъсани платнища от шатри, натрошена на парчета покъщнина и трупове на домашни животни. Притежанията на хората, които се бяха стекли в Скекенхаус да търсят сигурност и защита. Или на онези, които бяха избягали от града по същите причини. Глупаво решение и в двата случая. Когато майка Война разпери криле, никъде не си в безопасност.
Кол имаше буца в гърлото си. Не беше изпитвал такъв страх от пътуването до Строком. Осъзна, че върви все по-близо до Рълф и големия му щит, с всяка следваща крачка към високите елфически стени на града, с провесени от бойниците знамена на Върховния крал и Единствен бог, се прегърбваше все повече.
— Не беше ли ти момчето, което се изкатери по стените на Бейлова крепост? — изръмжа кормчията без да извръща глава към Кол.
— Да. И тогава също умирах от страх.
— Само лудият и глупакът не изпитват страх. Героят се изправя срещу опасността, въпреки страха си.
— Не може ли да не съм нито едно от трите и просто да си ида у дома? — промърмори Кол.
— Няма връщане назад — викна през рамо майка Скаер и намести скритата под палтото ѝ дълга елфическа реликва.
— Не се бой, приятелю. — Досдувой повдигна още по-високо дългия кол с белите гълъби от носа на „Южен вятър“ на върха. — Пасторският гълъб ще спре стрелите.
— Красива изработка, — Кол се стресна и подскочи при поредното движение на нещо зад бойниците на стената, — но прекалено тънка, че да спре стрела.
— Целта на пасторския гълъб — изсъска през рамо отец Ярви, — е да задържи стрелата в колчана на стрелеца. Сега спри да подскачаш като уплашен заек.
— Стой! — долетя от бойниците пронизителен вик и групата закова на място. — Три дузини лъкове са насочени към вас!
Отец Ярви изпъчи гордо гърди сякаш да улесни стрелците, предлагайки им по-лесна мишена, но Кол забеляза, че здравата му ръка стискаше уверено елфическия му жезъл.
— Свалете оръжията! — Прозвуча така спокойно и уверено, сякаш не те, а той стоеше на сигурно място на стената. — Ние сме пастори, идваме да говорим от името на баща Мир!
— Но водите въоръжени мъже със себе си!
— Ако се наложи, ще говорим от името на майка Война, с гръмотевични думи. — Отец Ярви посочи към воините, които се разгръщаха в калното поле около стените на града. — Воините от Гетланд и Тровенланд обкръжават града ви. Самият Трошач на мечове пристига по море. А зад нас, от онзи хълм, ви наблюдава вещицата Скифър. Тя, чиято магия унищожи цялата армия на Върховния крал. Чака думата ми. Че сте приели условията ми и най-после ще има мир. — Отец Ярви свали ръка. — Или че сте ги отхвърлили и сте готови да последвате съдбата на Яркия Йълинг.
Когато мъжът от стената заговори отново, в гласа му не беше останало предизвикателство:
— Ти си отец Ярви.
— Да. Водя със себе си майка Скаер от Ванстерланд.
— Аз съм Утнир. Избран съм да говоря от името на хората в Скекенхаус.
— Привет, Утнир. Надявам се заедно с теб да спасим много човешки животи днес. Къде е баба Вексен?
— Затворила се е в Кулата на Събора.
— Ами Върховния крал?
— Не се е появявал публично откакто пристигна вестта за поражението при Бейлова крепост.
— Всяка победа е нечие поражение — прошепна Кол.
— Точно както всеки герой е нечий злодей — отвърна Рълф.
— Водачите ви са ви изоставили! — провикна се майка Скаер.
— Затова сега вие трябва да изоставите тях, преди да са завлекли цял Скекенхаус след себе си през прага на Последната врата.