Кол замига на парцали:
— Да забравим за изпита?
— Аз съм дядо Ярви, Първи пастор на Събора. Кой ще ме спре? Можеш да положиш клетвата си още сега. Можеш да коленичиш тук, като Кол дърводелеца и да се изправиш отец Кол, пастор на Гетланд!
Знаеше, че този момент ще дойде, просто не си бе представял, че ще коленичи в локвите на доковете на Скекенхаус. Беше мечтал за този момент, беше се гордял още преди да е дошъл, знаеше думите наизуст.
Смъкна се бавно надолу и опря коляно в мокрия камък. Кол дърводелецът. Дядо Ярви застана над него. Усмихваше се. Нямаше нужда да заплашва, това сега бе работа на лишените от лица телохранители зад гърба му.
Просто трябваше да каже думите и да се изправи пастор. Не просто брат Кол, отец Кол. Ще стои до крале, ще променя света. Ще бъде най-доброто, на което е способен, точно както искаше майка му. Никога повече нямаше да се чувства не на място. Никога повече нямаше да изпитва безсилие. Единственото му семейство ще е Събора. Ще излезе от светлината и ще застане с едно рамо в сянката. Поне едно.
Просто трябваше да каже думите и да се изправи.
Един глас
Къщата, в която се беше настанила Скара, имаше занемарен вътрешен двор. Беше обрасъл в плевели и задушен от бръшлян, но явно навремето някой се бе грижил за тази градина, защото в цветната леха покрай обляната в светлина стена все още цъфтяха ароматни цветя.
Въпреки че листата бяха започнали да капят и времето застудяваше, Скара обичаше да седи на оцвъканата с лишеи каменна пейка. Мястото ѝ напомняше за градината зад Гората, където майка Кайър я учеше имената на билките. Само дето тук нямаше билки. И майка Кайър беше мъртва.
— Атмосферата в Скекенхаус е…
— Отровна — довърши вместо нея майка Ауд.
Както винаги, пасторът избра най-подходящата дума. Хората в града бяха затънали до шии във вражди и недоверие един към друг. Каквото бе останало от съюза им, се беше хванало за гушите. Воините на дядо Ярви бяха навсякъде, с белите гълъби на баща Мир по наметалата, но с инструментите на майка Война в ръце.
— Крайно време е да се върнем в Тровенланд — каза Скара. — Чака ни толкова много работа там.
— Корабите са почти готови за път, кралице моя — каза Синя Дженър. — Щях да предложа гребло на Рейт…
Скара вдигна рязко очи от земята:
— Той ли поиска това от теб?
— Не е от хората, които ще поискат направо. Чух, че не му е потръгнало в екипажа на Трън Бату, пък и не е като да има да носи меча на Горм…
— Рейт направи своя избор — отсече Скара, но гласът ѝ я предаде и потрепери. — Не може да дойде с нас.
Дженър примига неразбиращо:
— Но… той се би за теб в протоците. Спаси ми живота в Бейлова крепост. Казах му, че за него винаги ще има място…
— Не е трябвало да го правиш. Не съм длъжна да спазвам дадени от теб обещания.
Заболя я като видя какъв ефект имаха върху него думите ѝ.
— Разбира се, кралице моя — смотолеви той, влезе в къщата и остави Скара насаме с пастора ѝ.
Студеният вятър подгони сухите листа по каменната настилка на двора. Някъде в сухия бръшлян изчурулика птичка. Майка Ауд се покашля.
— Кралице моя, длъжна съм да попитам. Месечната ти кръв идва ли редовно?
Сърцето на Скара щеше да изскочи. Лицето ѝ пламна и тя заби поглед в краката си.
— Кралице моя?
— Не.
— И… права ли ще съм, ако кажа, че… това има нещо общо с причината да откажеш място на кораба си на бившия оръженосец на крал Горм? — Синия Дженър не беше трудно да заблуди, но явно на майка Ауд нищо не ѝ убягваше. Това е проблемът с проницателния съветник, надушва лъжите ти с лекотата, с която надушва тези на врага.
— Името му е Рейт — смотолеви Скара. — Може поне да го наричаш по име.
— Благословена си от Той-който-посява-семето — каза тихо майка Ауд.
— Проклета, искаш да кажеш — натърти Скара, въпреки че знаеше, че вината за това беше изцяло нейна. — Когато не знаеш дали ще преживееш нощта, не се замисляш много за утрешния ден.
— Човек не може да прави винаги най-мъдрия избор, кралице моя. Какво смяташ да правиш оттук насетне?
Скара увеси глава и я сграбчи в ръце.
— Боговете да са ми на помощ. Нямам никаква представа.
Майка Ауд клекна пред нея:
— Може да износиш детето. Можем дори да го запазим в тайна. Но има рискове. Както за теб, така и за трона ти.
— Или? — Скара вдигна глава и я погледна в очите.
— Можем да накараме кръвта ти да дойде отново. Има начини.
Скара усети устата ѝ да пресъхва: