— Подходящи за всяка ситуация заповеди.
— Ще е добра идея да издигнем отново стените на Бейлова крепост — каза Дженър. — По-високи и здрави отпреди.
— Кралице моя! — едно момче се зададе тичешком откъм пристанището. — Пристигнаха три кораба! На платната им е белият кон на Калийв.
— Пратеници на принц Варослаф — каза Синия Дженър. — Ще слезеш ли да ги посрещнеш на доковете?
Скара се замисли как щеше да се изтълкува това.
— Нека не изглеждаме прекалено ентусиазирани. Да поставят стол тук, под фронтона. Редно е те да дойдат при мен.
— Никога да не забравяме благоприличието — усмихна се майка Ауд.
— Нека не го забравяме. Но когато се наложи, да се престорим, че не съществува.
— Съвсем скоро ще ти направя по-добър, кралице моя. — Кол потупа облегалката на грубо скования, стол, на който сигурно беше седял един от дърводелците, когато носеха храната. — Но засега този ще трябва да свърши работа. — И той изтръска с опакото на ръката си малко прах от седалището.
Беше най-обикновен стол, паянтов, от най-простото, почерняло тук-там от огън дърво.
— Не тронът прави кралицата, а кралицата прави трона — каза майка Ауд.
— Ще да е бил тук в нощта на пожарите — каза Синия Дженър. — И е оцелял.
— Да. — Скара се усмихна и погали единия подлакътник. — Също като Тровенланд. Също като мен.
Скара седна с лице към морето. Майка Ауд застана от лявата ѝ страна, а Синия Дженър от дясната. Тя изправи гръб, изпъна рамене и вдигна гордо брадичка. Точно както я беше учила майка Кайър. Странно как в някога така неестествената поза, се чувстваше така удобно.
— Предупреди пратениците, че тронната ми зала е малко ветровита — каза Скара. — Но иначе кралицата на Тровенланд е готова да ги приеме.
Благодарности
Както винаги, на четиримата, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от ченето ѝ.
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането ѝ.
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците ѝ.
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:
За това, че пося семето на идеята: Ник Лейк.
За това, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби.
За това, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.
След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече — продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Триша Нарвани, Джонатън Лайънс и Джинджър Кларк.
На художниците, които незнайно как успяха да постигнат невъзможното и ми придадат класа: Никълет и Терънс Кейвън, Майк Брайън и Доминик Форбс.
За бездънната ѝ подкрепа и в добро и в зло: Джилиън Редфърн.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна.
Вие си знаете кои сте…