— Можем да повторим, когато си готов, огромно говно такова — кресна в лицето му Трън Бату.
Скара видя ръката на Рейт да стиска подлакътника на стола. Беше голяма, бяла, нашарена от белези по масивните кокалчета ръка. Ръка, чиято естествена форма беше юмрук. И тя я сграбчи за китката и скочи на крака преди Рейт да успее да се изправи.
— Трябва да намерим компромис! — извика Скара. По-скоро отчаян писък, отколкото вик, в интерес на истината. Тя преглътна тежко, когато всички очи се насочиха към нея като гора от вражески копия. — Със сигурност истински мъдрият воин използва както щит, така и меч. Във верния момент.
Не беше лесно да намериш кусур на подобен аргумент, но събралото се множество успя да го постигне.
— Онзи, който води кораби и воини има право на глас в определянето на стратегии — отсече крал Удил, безцеремонно като удар с тояга в лицето.
— Ти водиш само един екипаж в съюза, принцесо — каза крал Горм, въртейки една от топките на веригата си.
— Добър екипаж — намеси се Дженър. — Но не мога да споря, само един е.
Сестра Ауд направи втори опит:
— Правилата на всяко военно съвещание, ясно изложени от Ашенлир, от най-древни времена гласят, че всяка страна от съюза има равен глас, независимо от… независимо… — Тя забеляза погледа на доскорошната си учителка, майка Скаер, най-смразяващият поглед на света, думите ѝ угаснаха бавно и в залата се възцари тишина.
Скара успя да успокои треперещия си глас:
— Ако дядо ми беше още жив, щях да доведа повече кораби.
— Но той е мъртъв — заяви невъзмутимо крал Удил, без да си прави труда да щади чувствата ѝ.
Горм изгледа сърдито противника си от срещуположната страна на масата:
— Освен това ни предаде на баба Вексен.
— А вие какъв избор му оставихте? — изкрещя Скара. Гневът ѝ свари всички неподготвени, най-вече нея самата. — Съюзниците му вместо да се притекат на помощ, се караха кой къде да седне, докато той умираше, сам, изоставен!
Ако думите бяха оръжия, тези се оказаха смъртоносни и попаднаха право в целта. Скара се възползва от настъпилата тишина и колкото и малки и крехки да бяха, постави юмруци на масата, както правеше дядо ѝ, и се наведе напред.
— Яркия Йълинг сее огън и смърт из земите на Тровенланд. Смазва каквато съпротива е останала. Проправя пътя на огромната войска на Върховния крал. Мисли се за недосегаем! — Тя остави надменността на Йълинг да погъделичка крехката, така леко ранима гордост на събралите се в залата, преди да добави — Но е оставил корабите си.
Сивите очи на Удил се присвиха многозначително:
— Корабът на един пълководец е най-сигурното му оръжие, склад и източник на провизии, път за отстъпление.
— Негов дом, сърцето му. — Горм прокара замислено пръсти през брадата си. — И къде са тези кораби на Яркия Йълинг?
Скара прокара език по устните си:
— В пристанището на Бейлова крепост.
— Ха! — Елфическите гривни по татуираните китки на майка Скаер издрънчаха, когато тя махна ядосано с ръце. — На сигурно място зад тежките вериги.
— Крепостта е строена от елфи — каза отец Ярви. — Непробиваема е.
— Не! — Ехото от гласа на Скара отекна в купола на тавана като плесница. — Родена съм и съм израснала там. Познавам слабостите ѝ.
Удил потрепери от възмущение, но преди да отвори уста, Лейтлин постави нежно ръка върху свития му гневно юмрук:
— Изслушай я — прошепна тя в ухото му. Когато кралят извърна глава към кралицата си, Скара видя навъсената му физиономия да омеква за момент и се замисли дали наистина беше изкован от желязо, както говореха хората, или беше от плът и кръв като всички останали, просто затворник в желязната клетка на репутацията си.
— Говори, принцесо — каза той, разтвори юмрук и обърна длан, преплитайки пръсти с тези на Лейтлин.
Скара се надвеси още по-силно напред и заговори, произнасяйки всяка дума гордо, изтиквайки я до всяко ъгълче, изпълвайки тронната зала с надеждите и желанията си, за да бъдат приети и споделени от всеки, който ги чуваше. Точно, както я учеше майка Кайър.
— Елфическите стени са непробиваеми, но една част е била разрушена при Разкъсването на бог и пролуката е запълнена с човешко творение. Майка Море дъвче неуморно основите на тази стена. За да я подсили, дядо ми заповяда да иззидат две огромни подпори при скалите на югозападния край. Толкова масивни, че почти опират една в друга. Умел катерач може да се изкатери в пролуката между тях и да отвори път за другарите си към крепостта.