Скара замига на парцали:
— Но, каквато и дарба да имам аз, тя е като свещ пред майка Слънце. Ти си Златната кралица…
— На Гетланд. — Ярките, проницателни очи на Лейтлин се стрелнаха към Скара. — Боговете са ми свидетели, опитах всичко, за да направлявам този съюз в правилната посока. Първо, към търсенето на мир, после към предприемане на действия, но за крал Удил аз съм съпруга, а за крал Горм — враг. — Тя се пресегна и отстрани един паднал на челото на Скара кичур коса. — Ти не си нито едното, нито другото. Съдбата те постави между двама им. Ти си иглата, на чийто връх балансират двете блюда на везните и се крепи целият съюз.
Скара я зяпна озадачено:
— Нямам силата за това.
— Трябва да я намериш тогава. — Кралицата се доближи и пое принц Друин от ръцете ѝ. — Властта е тежест. Млада си, братовчедке, знам това, но трябва да се научиш да я носиш, иначе тя ще те смаже.
Сестра Ауд изду бузи и изпъшка и без друго кръглото ѝ лице стана още по-кръгло:
— Кралица Лейтлин е същински извор на шеги и добро настроение — каза тя, изпровождайки с поглед отдалечаващата се кралица и свитата ѝ от роби, слуги и стражи.
— Липсата на шеги и добро настроение мога да преживея, сестра Ауд. Това, без което не мога в момента, е добрият съвет.
Скара се изненада колко се зарадва да види, че Рейт е жив и здрав. От друга страна, той представляваше една трета от домакинството ѝ и при всички положения — най-добре изглеждащата трета. Двамата с брат му се смееха край огъня и Скара изпита неочакван пристъп на завист. Изглеждаха така непринудени в компанията един на друг. За двама души, излезли едновременно от една и съща утроба, не беше никак трудно да ги различиш. Рейт беше този със закачливата усмивка на уста и прясна рана на лицето. Този, с предизвикателство в погледа дори когато очите му срещаха тези на Скара, този, от когото Скара просто не можеше да откъсне очи. Ракки беше онзи, който дори не смееше да срещне погледа ѝ и който скочи на крака и сведе подобаващо глава, когато тя приближи.
— Заслужили сте почивка — каза Скара и му махна с ръка да седне отново. — Аз не заслужавам да застана в присъствието на воини, пролели кръв в такава битка.
— Ти също проля малко по време на съвета — каза Рейт и стрелна с поглед превързаната ѝ ръка.
Скара я покри смутено с другата:
— Моята собствена.
— Точно проливането на собствена кръв иска най-много кураж. — Рейт примижа и изкриви лице от болка, докосвайки прясната, дълга резка през наболата му с бяла брада челюст. Белегът не го загрозяваше. Напротив, изглеждаше още по-добре с него.
— Чух, че си се бил добре.
— Винаги го прави, принцесо. — Ракки се усмихна широко и удари леко с юмрук брат си по рамото. — Пръв през портата! Без него сигурно щяхме да сме още отвън.
Рейт сви рамене:
— Боят не е проблем, ако обичаш да се биеш.
— Независимо от това, дядо ми казваше, че този, който се бие добре, заслужава награда от онзи, за когото се бие. — Скара свали от ръката си една от сребърните гривни, подарена ѝ от Лейтлин, и му я подаде.
Ракки и Рейт се вторачиха в нея. Гривната носеше множество следи от човъркане с нож, неведнъж проверявана, че е от чисто сребро, но Скара беше научена да познава истинската стойност на нещата. Освен това виждаше, че никой от братята не носеше гривни и знаеше какво означава за тях подобна награда. Рейт посегна и я хвана, но Скара не разтвори пръсти:
— Биеш се за мен, нали?
Скара усети приятното гъделичкане в стомаха си, когато очите им се срещнаха. Пръстите им почти се докосваха. Тогава той кимна:
— Бия се за теб.
Беше груб, недодялан, но тя се улови, че мисли какво ли ще е усещането, ако го целуне. Тогава чу сестра Ауд да се покашля, усети как бузите ѝ пламват и дръпна рязко ръка.
Рейт сложи гривната на китката си и я стегна, но тя беше толкова дебела, че двата края на гривната не се допряха. Награда за добра служба. Но и нещо повече, знак, че служи някому и знак за това на кого точно служи.
— Трябваше да дойда да те потърся след битката, но…
— Нужен си ми да се биеш. — Скара прогони мислите за целувки от главата си и наля желязо в тона си. — Но сега си ми нужен за друго, ела с мен.