Рейт прегърна брат си за довиждане и тръгна след нея, изложил гордо на показ лъскавото сребро на китката си. Може и да не беше наистина неин човек, но сега Скара разбираше защо кралиците имаха избран щит. Нищо не вдъхва повече увереност от доказан убиец зад гърба ти.
Когато като дете играеше в тронната зала на Бейлова крепост, тя ѝ се струваше величествена и необятна. Сега беше тясна, мрачна и миришеше на гнило. Покривът ѝ течеше, а по стените имаше следи от влага. От гледащите към майка Море прозорци падаха на пода три пълни с танцуващи прашинки снопа светлина. Огромната картина на Ашенлир, кралицата воин, която заемаше цяла стена, се белеше на места, на други боята ѝ се беше надигнала на пъпки. По бронята на Ашенлир беше избила на петна плесен, а лицата на стотиците прекланящи се пред нея поданици и стражи бяха избелели до светли петна. Подобаваща метафора за окаяното състояние на Тровенланд.
Но ако не друго, тронът на Бейл все още стоеше на подиума в единия край на залата. Беше направен от бледо буково дърво, отрязано от корабен кил, чиито усукани жили бяха изгладени и лъщяха от годините. На този трон бяха седели крале. До момента, в който прадядото на дядото на Скара не решил, че е прекалено малък за огромния му задник, а залата прекалено тясна за славата му и не поръчал да му направят нов в Йейлтофт, около който да съгради нова тронна зала, на която да се диви цял свят. Но построяването на Гората отнело двайсет и осем години, през което време той умрял, а синът му остарял.
После Яркия Йълинг я изпепели за една нощ.
— Явно битката не е приключила — изръмжа Рейт.
Горм и Удил, придружени от пасторите си и заобиколени от воините си, се гледаха гневно от двете страни на трона. Явно братската дружба помежду им, зародила се в битката за крепостта, беше умряла с последния паднал враг.
— Можем да теглим чоп… — изграчи крал Удил.
— На теб се падна честта да убиеш Дунверк — каза Горм. — На мен се полага тронът.
Отец Ярви разтри с кокалчетата на сакатата си ръка слепоочието си:
— В името на боговете, та това е просто стол. Чиракът ми може да издяла по един на всеки…
— Това не е просто стол. — Скара преглътна нервите си и стъпи уверено на подиума. — На този трон е седял някога Бейл Строителя. — Крал Удил и пасторът му я изгледаха навъсено от ляво. Горм и неговият — отдясно. На нея се крепеше балансът между двамата крале. Трябваше да го запази. — Колко кораба пленихме?
— Шейсет и шест — отвърна майка Скаер. — Измежду които позлатен звяр с трийсет гребла на всеки борд, за когото се говори, че е личният кораб на Яркия Йълинг.
Отец Ярви кимна одобрително на Скара:
— Това беше един много хитро замислен план, принцесо.
— Аз просто посях семената — отвърна Скара и се поклони дълбоко на двамата крале. — Вашата смелост ожъна реколтата.
— Майка Война беше на наша страна и късметът ни в битката удържа. — Горм въртеше замислен една от топките във веригата си. — Но крепостта далеч не е в безопасност. Баба Вексен знае стойността ѝ, както като стратегическа позиция, така и като символ.
— Тази крепост е треска в петата ѝ — добави крал Удил. — И тя няма да се забави да опита да я измъкне. Трябва да се върнеш в Торлби с жена ми, принцесо. Там ще си далеч от опасността.
— Уважавам дързостта ти, кралю, но се боя, че бъркаш. Баща ми също знаеше добре важността на тази крепост. Дотолкова, че даде живота си за нея. Погребан е отвъд стените ѝ, до майка ми. — Скара седна бавно на трона, на който бяха седели прадедите ѝ, и изпъна до болка гръб, точно както я беше учила майка Кайър. Стомахът ѝ се беше свил на топка, но сега трябваше да покаже сила. Сега трябваше да води народа си. Нямаше кой друг да го стори. — Това е Тровенланд. Това е моята земя. Мястото ми е тук.
Отец Ярви се усмихна уморено:
— Принцесо…
— Всъщност, сега съм кралица.
Настъпи тишина. Сестра Ауд изкачи бавно подиума.
— Кралица Скара е права. Тя седи на трона на Бейл като единствения жив наследник на крал Фин. Не за пръв път в историята неомъжена жена заема престола. — Убийственият поглед на майка Скаер накара гласът ѝ да потрепери, но тя продължи и кимна към картината на стената. — Все пак самата кралица Ашенлир е била неомъжена, когато извоювала славната си победа над инглингците.
— Да не би днес между нас да стои втора Ашенлир? — усмихна се подигравателно майка Скаер.
Сестра Ауд застана отляво на Скара, както подобава на един добър пастор и скръсти решително ръце на гърдите си:
— Тепърва предстои да видим това.