— Това ме тревожи.
— Пленихме корабите му — каза Рейт.
— Върховния крал има други кораби. За това време Яркия Йълинг може да безчинства на който се сетиш бряг на Разбито море.
— Изтъкан си от тревоги, старче — изръмжа Рейт. — Предпочиташ да е още тук и да пали ферми ли?
— Не, тогава пак щях да се тревожа. Това е да си стар.
Скара вдигна ръка и въдвори тишина:
— Нуждаете се от храна и подслон. Ако все още сте готови да се биете, имаме достатъчно пленени оръжия. Кораби също.
— Ще се бием, кралице моя — каза възрастният воин и тровенландците около него, колкото и окаяни да бяха, придадоха на лицата си възможно най-войнствени изражения. Разбира се, че бяха куражлии, но докато сестра Ауд ги изпровождаше навън от тронната зала, за да бъдат нахранени, Рейт си представи как се изправят срещу многобройните воини на Върховния крал. Следващото, което си представи, не бе красива гледка.
В момента, в който вратите на залата се затвориха, Скара се свлече на трона със стон и притисна ръка в стомаха си. Очевидно всичкото това усмихване идваше на висока цена.
— Шест екипажа ли станаха с този?
— И всичките готови да умрат за теб, кралице моя — отвърна Дженър.
Рейт въздъхна дълбоко:
— Ако войските на Върховния крал дойдат, ще направят точно това, ще умрат.
Дженър понечи да заговори, но Скара вдигна ръка и го възпря:
— Той е прав. Може и да седя на трон, но без лагеруващите отвън воини на Горм и Удил съм кралица на нищото. — Тя се изправи и висящите на обецата ѝ скъпоценни камъни заблещукаха. — А Горм и Удил, да не споменавам бездействащите им воини, се хванаха отново за гушите. Ще отида да видя дали напредват с приготовленията.
Рейт не таеше надежди за голям напредък. По съвет на Дженър Скара най-после бе склонила двамата крале да се заемат с работа по отбраната на крепостта: имаше израсли прекалено близо до стените дървета за сечене, строената от човешка ръка част от стените се нуждаеше от стягане, трябваше да изкопаят ровове. Да се съгласят просто да започнат отне цял ден препирни между пасторите им. Скара събра полите на роклята си с една ръка и с вяло махване на другата даде на Рейт да разбере, че очаква да я последва.
Това да му заповядва някакво си момиче още го ядеше отвътре и явно го показваше, или поне за Дженър бе очевидно. Възрастният моряк го хвана за ръката:
— Чуй ме, момче. Ти си боец и боговете са ми свидетели, имаме нужда от такива като теб. Но човек, който търси боя навсякъде… е, рано или късно ще си навлече един бой повече, отколкото може да понесе.
Рейт изкриви презрително устни:
— Всичко, което имам на този свят, съм си го извоювал с юмруци.
— Ъхъ. И какво толкова имаш?
Старецът май имаше известно право.
— Просто я пази, а?
Рейт отскубна ръката си.
— А ти продължавай да се тревожиш, старче.
Когато излезе навън, Скара стоеше и клатеше глава пред масивния пън на отсечения бук.
— Помня Крепостния бук. Сестра Ауд казва, че е лоша поличба, че са го отсекли.
— Някои хора виждат поличби навсякъде. — Досещаше се, че сигурно трябва да добавя „кралице моя“ всеки път, когато говореше с нея, но думите просто не звучаха нормално в устата му. Рейт не беше ласкател.
— Ами ти?
— Според мен боговете изпращат късмет на онзи с най-много стръв и най-малко милост. С това съм израснал.
— Къде си раснал? Във вълча глутница?
Рейт повдигна замислено една вежда:
— Горе-долу, да.
— На колко си години?
— Не съм сигурен. — Скара го изгледа учудено и той сви рамене. — Вълците не ги бива в броенето.
Тя тръгна към портите и робинята ѝ я последва, навела смирено глава.
— Как стана оръженосец на крал?
— Майка Скаер ни избра. Мен и брат ми.
— Значи си ѝ длъжник.
Рейт се замисли за суровите очи на майка Скаер и още по-суровите ѝ уроци и прегърби рамене при спомена за не един бой с камшик.
— Предполагам.
— И се възхищаваш от Трошача на мечове.
Рейт се замисли за отнесените шамари, заповедите, кървавата работа по границата.
— Той е най-великият воин в земите около Разбито море.
Проницателните очи на Скара се извърнаха настрани към Рейт:
— И за какво те изпрати при мен, да ме пазиш, или да ме шпионираш?
Думите ѝ го свариха неподготвен. Всъщност откакто премина на служба при нея, май не беше подготвен за нищо.
— Честно, сигурно за по малко и от двете. Но ме бива много повече в пазенето, отколкото в шпионирането.
— И в лъгането, очевидно.
— Брат ми е умният.
— Значи Трошача на мечове ми няма доверие?