— Майка Скаер казва, че само врагът ти няма да те предаде.
Скара изсумтя присмехулно, докато влизаха в тъмния тунел на портите на елфическите стени:
— Пастори.
— Ъхъ, пастори. Но ето как ги виждам аз нещата. Колкото до пазенето ти, ще умра за теб, ако трябва.
Тя примига озадачено, изящната ѝ шия потрепери, докато преглъщаше, и Рейт намери това за доста приятна гледка.
— Колкото до шпионирането, прекалено тъп съм, че да се задълбавам в работите ти.
— Аа. — Погледът ѝ се стрелна отново настрани към лицето му. — Значи си просто красив, но безполезен инструмент.
Рейт не се изчервяваше лесно, но сега усети бузите му да пламтят. Нямаше проблем да се хвърли с главата напред в стена от щитове и наточена стомана, но един поглед от това кльощаво момиче и коленете му се подкосяваха.
— Ъъ… красотата оставям на теб, предполагам. Че съм глупак, не отричам.
— Майка Кайър казваше, че само глупакът се хвали, че е голям умник.
Сега бе ред на Рейт да изсумти:
— Пастори.
Смехът на Скара отекна в тъмния тунел. За такава дребна жена имаше силен смях, див, необуздан, като този на старите воини, разказвайки си истории над чаша ейл в тронната зала и Рейт установи, че и това му харесва у нея.
— Ъхъ, пастори — отвърна тя. — И защо тогава Трошача на мечове избра теб?
— Ъ? — Рейт се чувстваше като лош плувец, примамен в дълбоки води.
— Защо ще изпраща честен глупак да върши работата на умен лъжец?
Рейт сбърчи чело и се замисли, но когато излязоха отново на светло от другата страна на тунела, за късмет не се наложи да отговаря на въпроса.
Пред портите се беше събрала тълпа, но работа не се вършеше. Освен ако не броиш за работа перченето, гледането на кръв и крещенето на обиди. Всъщност доскоро точно това бе представата на Рейт за работа. Ванстерландци, наежени срещу гетландци, естествено, тази така банална напоследък гледка, че дори Рейт започваше да се отегчава от нея. В средата Ракки и онзи стар гетландец с лице като опердашен задник, Хъннан, се гледаха на кръв, настръхнали като котараци. Ракки държеше кирка в ръце, Хъннан — лопата и по всичко личеше, че всеки момент щяха да започнат да ги употребяват, но не по предназначение.
— Хей! — изрева Рейт, хукна към тях и те извърнаха стреснато глави. Той се вклини между двамата, а Хъннан стисна здраво лопатата и ръцете му затрепериха от напрежение. Богове, такава изгаряща нужда да го фрасне с глава в лицето, да го млати с юмруци, да го сграбчи и му отхапе носа. Рейт осъзна, че неволно бе оголил зъби, готов да направи точно това. Против всички инстинкти, той стрелна ръка и сграбчи лопатата от ръцете му. После, преди старият гетландец да се е опомнил, скочи в рова.
— Мислех, че сме съюзници. — И той започна да копае и хвърля пръстта зад гърба си по Ракки и Хъннан и те отстъпиха заднешком. — Аз ли съм единственият тук, който не се бои от работа? — Може и да не беше умник, но Рейт знаеше пред какво е изправен и ако бе научил едно от Скара, то бе, че от воините можеш да изкопчиш повече, ако ги жегнеш по гордостта, отколкото ако ги захапеш за лицето.
И се оказа прав. Първо Ракки скочи до него в рова. После неколцина ванстерландци. Накрая Хъннан, да не остане по-назад, си плю на ръцете, взе лопата от човека до себе си, слезе тромаво в рова и на свой ред се впусна в бясно копане. Не след дълго цялата дължина на рова беше пълна с воини, които се надпреварваха кой ще удари по-як пердах на баща Земя.
— Кога за последно разтървава бой? — промърмори Ракки.
Рейт се усмихна:
— Обикновено ги приключвам с юмрук в лицето.
— Не забравяй кой си, братко.
— Не забравям нищо — изръмжа през зъби Рейт, отстъпи назад и остави Ракки да разбие с кирката едно упорито коренище. Хвърли поглед към портата, видя Скара да се усмихва и не се сдържа да не отвърне не усмивката ѝ. — Но всеки ден се събуждаш нов човек, нали така?
Ракки поклати глава.
— Хванала те е на къс повод това момиче.
— Може би — отвърна Рейт. — Но се сещам за къде по-лоши поводи, за които да си вързан.
Власт
Сестра Ауд изгледа нощното гърне и сбърчи чело:
— Добра поличба.
— С какво едно лайно е по-добра поличба от друго? — попита Скара.
— Късметлиите, намиращи в нощното си гърне вещаещо добра поличба лайно, винаги питат това, кралице моя. Месечната ти кръв редовно ли идва?
— Доколкото ми е известно, веднъж месечно се счита за традиционно.
— И възнамерява ли утробата ти да се придържа към традициите?
Скара я стрелна с най-смразяващия поглед, на който бе способна: