— Утробата ми винаги се е държала подобаващо благоприлично. Можеш да си напълно спокойна по този въпрос. Дори не съм целувала мъж. Майка Кайър се погрижи за това.
Сестра Ауд се покашля деликатно:
— Извини любопитството ми, но сега благосъстоянието ти е моя грижа. Кръвта ти е по-скъпа за Тровенланд от злато.
— Ликувай, Тровенланд! — провикна се Скара, излизайки от ваната. — Кървя редовно!
Робинята на кралица Лейтлин я подсуши внимателно, после взе едно снопче от вейки, потопи го в благословената в името на Той-който-посява-семето ароматна вода и напръска Скара. Може и да бе един от малките богове, но сред момичетата с благородна кръв се радваше на особена почит.
Пасторът я изгледа, свъсила вежди. Нейният пастор, надяваше се Скара. Слуга, въпреки че ѝ бе трудно да не мисли за нея като за недоволна господарка.
— Храниш ли се, кралице моя?
— Че какво друго да правя на масата? — Скара ѝ спести факта, че малкото, което успяваше да погълне насила, едва успяваше да задържи в стомаха си. — Винаги съм била слаба. — Щракна с пръсти и робинята дотича с халата ѝ. — Освен това, не ми е приятно да бъда оглеждана като роб за продан.
— Че на кого му е приятно, кралице моя? — Сестра Ауд извърна очи от нея. — Но усамотение и интимност са лукс, които управниците не могат да си позволят. — Незнайно защо, вежливостта на сестра Ауд я вбесяваше повече от непрестанния тормоз на майка Кайър.
— Виждам, че ти ядеш и за двете ни — отвърна троснато Скара.
Сестра Ауд просто се усмихна миловидно и на меките ѝ бузи се очертаха две трапчинки:
— Винаги съм била пълна, но на моето здраве не се уповава бъдещето на цяла страна. За късмет на всички. Донеси нещо за ядене на кралицата! — кимна тя на робинята и момичето преметна дългата си плитка през рамо и взе подноса със закуската.
— Не! — кресна Скара и посегна назад с ръка, сякаш щеше да помете подноса и събори храната на пода. Само при миризмата на храна ѝ се повдигаше. — Махни го оттук!
Момичето трепна така, сякаш гневът на Скара бе вдигнат над главата ѝ бич и Скара моментално съжали. После си спомни думите на майка Кайър, когато дядо ѝ продаде дойката на Скара и тя плака в продължение на дни. „Чувствата към роб са пропилени на вятъра чувства.“ Затова просто махна припряно с ръка и отпрати момичето, точно както предполагаше, че прави кралица Лейтлин. Все пак сега е кралица.
Богове. Тя е кралица. Стомахът я преряза отново, надигна се и гърлото ѝ запари от горчилката, но тя успя да я потисне. Задави се, разкашля се, почти се оригна и изръмжа от яд. Стисна юмрук сякаш да удари непокорния си корем. Как да подчини на волята си крале, когато собственият ѝ стомах отказва да ѝ се подчини?
— Е, чака ме много работа преди днешното съвещание — каза сестра Ауд и тръгна към вратата. — Мога ли сега да те оставя, кралице моя?
— Нямам търпение да го направиш.
Пасторът спря пред вратата и Скара видя раменете ѝ да се повдигат, когато пое дълбоко дъх. После тя се обърна и скръсти ръце на гърдите си.
— Тук говори с мен както пожелаеш. — Сестра Ауд изглеждаше мека като праскова на пръв поглед, но Скара изведнъж си спомни, че прасковите имат корава костилка, в която, ако не внимаваш, като нищо можеш да си счупиш зъбите. — Но това държание не подобава на една кралица. Направиш ли това пред Горм и Удил, ще развалиш за миг всичко, които си постигнала досега. Не си в такава силна позиция, че да си позволиш подобна слабост.
Скара усети всяко мускулче по тялото ѝ да се напряга до скъсване, всеки момент щеше да избухне от ярост, когато осъзна, че сестра Ауд беше права. Държеше се точно както преди с майка Кайър. Държеше се като сприхаво хлапе. Дядо ѝ, въпреки присъщата му щедрост, нямаше да остане впечатлен, ако я видеше такава.
Скара стисна очи, усети сълзите да избиват под клепачите, пое дълбоко дъх, въздъхна и потрепери.
— Права си. Такова поведение не подобава и на просяк, да не говорим за кралица. Съжалявам.
— Една кралица не трябва да се извинява. — Сестра Ауд свали бавно ръце от гърдите си. — Особено на пастора си.
— Нека поне ти благодаря тогава. Знам, че не си тук по собствено желание, но до момента ми оказваш огромна подкрепа. Предполагам винаги съм знаела, че един ден ще бъда кралица, че ще седя в тронна зала и ще говоря с великите, ще сключвам сделки и съюзи от името на народа си… не съм и мечтала дори, че ще бъде толкова скоро, че залозите ще са така високи и че дядо ми няма да е до мен, за да ме напътства. — Тя изтри очи с опакото на ръката си. — Майка Кайър се опита да ме подготви за тежестта на властта… но сега виждам, че това е товар, за който никога не си готов.