Пасторът примига озадачено:
— Предвид обстоятелствата, мисля, че се справяш блестящо.
— Ще опитам занапред да нося товара още по-подобаващо. — Скара успя да се усмихне. — Ако обещаеш да ме поправяш всеки път, когато сбъркам.
Сестра Ауд отвърна на усмивката ѝ:
— За мен ще е чест, кралице моя. Истинска чест. — Тя се поклони сковано, излезе и затвори вратата след себе си. Скара погледна към робинята и се замисли, че дори не знаеше името на момичето.
— И на теб се извинявам — прошепна неволно тя.
На лицето на робинята се изписа същински ужас и Скара се досети защо. Ако робинята е просто необходима вещ за господарката си, всичко е наред, тя е в безопасност. Докато не се превърне в човек за нея. Човекът може да стане любим човек. Нещо повече, може да бъде обичан, точно като дойката на Скара, която тя някога обикна от сърце. Човекът можеш да виниш, да му завиждаш, да намразиш.
Да си вещ е по-безопасно.
Скара щракна с пръсти:
— Донеси гребена.
Чу се силно чукане по вратата, последвано от дрезгавия глас на Рейт:
— Отец Ярви е тук. Иска да говори с теб.
— Спешно, кралице Скара — добави пасторът от другата страна на вратата. — По работа, по много важен и за двама ни въпрос.
Скара постави ръка на стомаха си в напразен опит да потуши бушуващите си черва. Отец Ярви винаги се държеше мило с нея, но нещо в погледа му я изнервяше, гледаше така сякаш винаги знаеше какво точно ще му каже тя и беше готов с отговора.
— Кръвта на Бейл тече в жилите ми — промърмори Скара. — Кръвта на Бейл, кръвта на Бейл. — Стисна с всичка сила в юмрук превързаната си ръка и усети парещата болка на раната. — Покани го да влезе!
Дори майка Кайър нямаше да намери за какво да се хване, държанието на отец Ярви бе просто безупречно, когато влезе в покоите на Скара. Беше склонил почтително глава, държеше пасторския жезъл от прорязан и усукан елфически метал в здравата си ръка, а сакатата бе поставил зад гърба си, за да не я притеснява с вида си. Рейт пристъпи зад него, сбърчил както винаги чело и свъсил вежди. Бялата му коса беше залепнала за главата от едната страна, едната му белязана ръка беше отпусната на дръжката на секирата в колана му.
Скара беше спряла да мисли за това какво би било усещането, ако го целунеше. В последно време мислеше предимно за това какво щяха да правят след целувката… Тя извърна рязко поглед, но очите ѝ бавно се плъзнаха отново натам. Всъщност нищо лошо в това само да си мислиш, нали така?
Пасторът на Гетланд се поклони тържествено:
— Кралице Скара, за мен е чест да бъда в присъствието ти.
— Предстои да се видим на съвещанието по-късно. Не може ли да говорим тогава, когато ще съм облечена? — Тя придърпа и се уви в халата си.
Едва сега пасторът вдигна очи от пода. Студени като есенен дъжд, сиво-сини очи.
— Нека това не те притеснява. Дал съм пасторска клетва. Аз не съм мъж, в това отношение. — Погледът му се извърна настрани към Рейт.
Беше очевидно какво имаше предвид с този поглед. Рейт беше мъж във всяко едно отношение. Скара почти усещаше очите му върху себе си изпод бледите мигли, нехаещи за благоприличие. Вероятно той дори не знаеше значението на думата. В такъв момент благоприличието повеляваше тя незабавно да го отпрати.
— Останете и двамата. — Секирата на Рейт зад гърба на отец Ярви ѝ вдъхваше усещането за сигурност и власт. Благоприличието е важно за една принцеса, но за кралицата властта е по-важна. Освен това, част от нея, пък макар и много малка и скрита много надълбоко част, се наслаждаваше на това как я гледа Рейт. Харесваше ѝ именно заради това, че беше неприлично. — Да чуем това важно нещо, което не търпи отлагане.
Ако пасторът на Гетланд беше изненадан от поведението ѝ, усмихнатата маска на лицето му не го показа по никакъв начин.
— Битката обикновено се печели от онзи, пристигнал пръв на бойното поле, кралице моя — каза той.
Скара махна с ръка на робинята и тя притича до нея с гребен и масло за коса в ръце — нека му е ясно, че посещението му не е от такава важност, че да прекъсне утринните ѝ приготовления.
— Аз ли съм бойното поле?
— Ти си ценен и жизненоважен съюзник на бойното поле. Съюзник, от чиято подкрепа отчаяно се нуждая.
— По-отчаяно от тази на убития ми дядо? — сряза го Скара. Остро, прекалено остро, не биваше да показва слабост. Тя смекчи тона и продължи. — Майка Кайър смяташе, че ти подлъга крал Фин да сключи този съюз.
— Аз бих казал, че по-скоро го убедих да го направи, кралице моя.