Скара повдигна многозначително вежда в огледалото:
— Убеди и мен тогава, ако можеш.
Върхът на жезъла му тупна приглушено в пода, когато той пристъпи напред, така леко и внимателно, едва забележимо, сякаш се носеше по въздуха.
— Скоро войските на Върховния крал ще бъдат тук.
— Това не изисква особено проницателен ум, отец Ярви.
— Така е, но аз знам къде и кога ще пристигнат.
Скара хвана китката на робинята и гребенът застина над главата ѝ, после се обърна и присви очи.
— След шест нощи той ще опита да прекара войските си от Ютмарк през протоците, в най-тясната им част, западно от Йейлтофт… от руините на Йейлтофт, имам предвид.
Думите накараха дъха ѝ да секне. В мислите ѝ изплуваха спомените за горящия град. Осветеното от пламъците нощно небе. Миризмата на дима от пожара, погълнал живота ѝ. Естествено, каза го нарочно, за да разпали жаравата на страха и раздуха пламъците на гнева ѝ. И успя.
Гласът ѝ изтъня до скъсване:
— Откъде знаеш това?
— Работата на пастора е да знае. По суша съюзът ни е превъзхождан по сила и численост, но не и по вода. Имаме добри екипажи и кораби, а най-добрите от тези на Върховния крал са пленени в пристанището на тази крепост. Имаме предимство в морето. Трябва да нападнем, докато прекосяват протока.
— С моите шест кораба? — Скара се извърна обратно към огледалото и подкани робинята да продължи. Тя преметна тънката сребърна верижка на нашийника си през рамо и пристъпи безшумно напред с гребен в ръка.
— С твоите шест кораба, кралице моя… — Отец Ярви пристъпи крачка напред. — И с твоя глас в съвещанието.
— Разбирам. — Всъщност беше се досетила, че предстои нещо такова още в момента, в който чу гласа му от другата страна на вратата. Властта ѝ беше просто дим и пушек, войската ѝ, мижави шест екипажа от просяци, а земята, която владееше, се побираше на практика между стените на Бейлова крепост. Всичко, което притежаваше, бе взето назаем — робинята ѝ, телохранителя ѝ, пастора, огледалото, дори дрехите на гърба ѝ. Всичко, с изключение на гласа ѝ в съвещанието, той беше неин.
Отец Ярви сниши глас, почти до шепот, онзи настоятелен шепот, който приканваше слушателя да доближи глава и бъде посветен в тайната. Но Скара не се поддаде, не помръдна от място, събра мислите си и зачака той да направи първата крачка.
— Майка Скаер се противопоставя на всичко, което кажа, просто защото го казвам аз. Боя се, че Гром-гил-Горм ще е прекалено предпазлив и ще пропуснем възможността, възможност, която може да не ни се предостави отново. Но ако ти предложиш нападението…
— Хм — изсумтя Скара. „Не прибързвай“, казваше ѝ навремето майка Кайър. „Дори и да си готова с отговора си, изчакай, забавянето придава тежест на решението ти.“ И Скара изчака взетата назаем от кралица Лейтлин робиня да се покачи на ниско трикрако столче, да събере с добре отработени движения на сръчните ѝ пръсти коси и ги навие и стегне в кок.
— Обстоятелствата поставиха власт в ръцете ти, кралице моя. — Отец Ярви направи нова крачка напред, наведе се леко и под разтворилата се яка Скара забеляза тънки белези на шията му. — И тя ти подхожда така, както полетът на ястреба. Мога ли да разчитам на подкрепата ти?
Скара погледна отражението си в огледалото. Баща Мир, коя е жената, която я гледаше оттам? С такъв остър поглед, изпито лице, коя е тази горда и корава като камък жена? Същински ястреб. Възможно ли бе да е момичето, чийто стомах беше свит на топка от тревоги и притеснения?
„Изглеждай силна и властна и ще те приемат като силна и властна“, казваше майка Кайър.
Скара изпъна гордо гръб и изчака робинята да нагласи обецата на ухото ѝ. Пое дълбоко дъх:
— Този път, да.
Ярви се поклони с усмивка на уста:
— Мъдростта ти може да се мери само с красотата ти, кралице моя.
Рейт се обърна към нея след като затвори вратата зад гърба на пастора.
— Нямам доверие на това копеле.
Такава дързост и липса на благоприличие, Скара се сдържа да не избухне в смях. Не познаваше друг, който да издава по-малко от мислите си от отец Ярви и друг, който криеше по-малко от своите от Рейт. Всичко, ставащо в главата му, беше изписано от ясно по-ясно на това каменно, белязано и красиво лице.
— Защо? — попита тя. — Защото ме намира мъдра и красива ли?
Рейт продължаваше да не откъсва очи от нея.
— Само защото някой е казал две истини не означава, че не е пълен с лъжи.
Аха, значи и Рейт я намираше мъдра и красива. Това ѝ достави огромно удоволствие, но не беше редно да го показва.