— Яркия Йълинг определено обича да пали — каза Дженър.
— Какво да очакваш от него — изръмжа Рейт. — Нали почита Смърт?
— Би било хубаво да го изпратим в ръцете ѝ.
— Война е. Остави хубавото настрана.
— На теб обикновено не ти е проблем. — Гласът го накара да се усмихне, беше така подобен на собствения му глас. Обърна се и видя брат си да крачи наперено между екипажа на „Черно куче“.
— И това ако не е Ракки, щитоносецът на Гром-гил-Горм. Кого хвана кралят да носи меча му?
Ракки се усмихваше с онази закачлива усмивка, която, колкото и еднакви да бяха лицата им, Рейт така и не успяваше да докара.
— Най-после намери някой, който не се препъва в собствените си крака.
— А, не си ти, значи?
Ракки прихна:
— Остави шегите на по-забавните от теб, братко.
— А ти остави боя на по-коравите от теб. — Рейт го сграбчи в грубовата прегръдка и почти го отлепи от земята. Винаги бе по-силният от двама им. — Гледай Горм да не те стъпче като започне битката, а, братко? Всичките ми мечти за бъдещето се въртят около теб.
— Гледай Удил да не те удави — отвърна Ракки и се освободи от прегръдката му. — Нося ти нещо. — Той му подаде комат червеникав хляб. — Нали тези безбожници, тровенландците, не ядат последния комат.
— Знаеш, че не вярвам много в късмета. — Рейт отхапа от комата и вкуси кръвта в хляба.
— Аз обаче вярвам — отвърна Ракки и се вгледа в очите му. — Ще те потърся след битката и ще има да се дивиш на плячката ми!
— Ще се дивя, ако въобще имаш такава, както обикновено се влачиш най-отзад! — Рейт хвърли по него комата и събралите се в ръката му трохи.
— Онези, които се влачат най-отзад, се справят най-добре, братко! — викна Ракки, избягвайки летящия към него хляб. — Хората обичат да пеят за герои, но не обичат да стоят до тях в битка! — При тези думи той изчезна в тълпата, потегли на битка, в която щеше да стои рамо до рамо с Трошача на мечове. Щеше да се бие заедно със Сориорн и останалите от приближените на Горм, мъжете, на които Рейт се бе възхищавал през половината си живот, по-добрата половина. Стисна юмруци, така му се искаше да може да тръгне след брат си. Да е до него, за да го пази. В края на краищата той бе силният от двама им.
— Липсва ли ти?
Предполагаше, че след толкова време прекарано в присъствието ѝ ще става по-лесно, при все това, само появата на острите черти на лицето на Скара бяха достатъчни да избият всякаква мисъл от главата му. Тя изпроводи с поглед отдалечаващия се в тълпата от воини Ракки.
— Прекарал си целия си живот с него.
— Ъхъ. До гуша ми е дошло от него.
Скара не остана убедена. Явно ѝ се отдаваше отгатването на това, което ставаше в главата му. Или може би просто главата му не беше кой знае каква трудна загадка.
— Ако победим днес, може би утре ще настъпи времето на баща Мир.
— Ъхъ — отвърна Рейт. Само дето обикновено майка Война има други идеи.
— Тогава ще можеш да се върнеш при брат си и отново ще пълниш чашата на Горм.
— Ъхъ — съгласи се отново Рейт. Само дето подобна перспектива не го радваше като преди. Ролята на придворно кутре на кралица Скара не носеше много слава, но от друга страна тя представляваше къде по-приятна за окото гледка от Трошача на мечове. Нещо повече, с нея нямаше нужда да се доказва ежедневно като най-коравото копеле на света. Нямаше ги и шамарите зад врата, когато се провалеше в тези си опити.
Скъпоценните камъни в обецата на Скара заблещукаха с цветовете на залязващото слънце, когато тя извърна глава към Синия Дженър:
— Колко още остава?
— Още малко, кралице моя. Върховния крал има прекалено много воини и твърде малко кораби. — Той кимна към тъмните очертания на носа, окръжени от сребристите води на майка Море — Стоварват хората на части на плажа зад онези скали. Когато Горм прецени, че е настъпил моментът, ще надуе рога и ще смаже акостиралите на брега. През това време ние ще сме вече в морето и ще гребем с всички сили да пресрещнем пълните с войска кораби в протока. Това поне е планът на крал Удил.
— Планът на отец Ярви, имаш предвид — промърмори Скара и зарея поглед в морето. — Изглежда достатъчно просто.
— За беда, на думи винаги е по-просто, отколкото на дела.
— Отец Ярви има ново оръжие — намеси се сестра Ауд. — Подарък от императрицата на Юга.